Човешкото сърце е пълно с мечти… Мечти за любов, мечти за свобода, мечти за принадлежност, мечти за дом, мечти за светло бъдеще, мечти за победи, мечти за мир… Мечтите вдъхновяват, мечтите раздвижват и дават криле на човека да полети към нови хоризонти в живота си…. Мечти…

Но понякога живота потича в друга посока. Затварят се врати, разминават се възможности, като неканени гости идват болести, злополучия, а понякога и трагедии… Човешкото сърце се свива като ранена птичка с пречупени криле… „Къде е Бог? Има ли Го?“ Душата зове своя Създадел и търси „защо“, търси смисъл, търси причина… Някои ще отговорят – „Няма смисъл, няма и Бог, случайно е всичко, не се тормози да търсиш повече и по-дълбоко – яж, пий, удоволствай се и накрая просто умри…“

Невероятно е как човешката душа е устроена да търси смисъла… По колко начини изразява тя това свое търсене… Изкуството, музиката, науката, копнежа да градиш, да се развиваш, да оставиш нещо след себе си – не са ли всички тези неща плод на вярата, че все пак има смисъл…

„Къде си Господи?“ Други, с привдното си благочестие, ще отговорят: „Кой си ти, че да държиш сметка на Бог? Той да не ти е длъжен? Виж се какво си нищожество, грешник, прашинка…“ В библейската книга „Йов“, виждаме тези две реакции – „няма смисъл“ и „кой си ти, че питаш…“ Жената на Йов е гласът казващ, че смисъл няма, а приятелите му говорят на пръв поглед правилни, но осъдителни думи.

Длъжен ли ни е Бог? Не е… И как би могъл да бъде длъжен на несъвършенни и нищожни същества като нас… Но ако спрем до тук размислите си, ще кажем истината частично, а частичната истина всъщност е лъжа…

Образът на Всемогъщият Бог, който може да направи каквото си реши когато си реши, без да дава обяснения на никого, защото не е длъжен, Всесилният Бог, пред който душата трепери, защото, видиш ли, във всеки един момент може да бъде направена на пепел, ако сгреши или защото просто такъв е живота, образът на този страшен, далечен и недостъпен бог е лъжа ако пропуснем да кажем, че Бог е любов.

Много векове назад, преди да съществува християнството, преди да съществува юдаизма и въобще – преди да ги има всички всички познати религии днес, имало един човек, който мечтаел да има деца. С жена си били в напреднала възраст, но тази негова мечта не го напускала. И той се помолил, по начина, по който разбирал, на Бог за наследник. Бог привлякал вниманието му към звездите, а после и към морския пясък и му обещал, че колкото са звездите на небето и колкото са песъчинките край морето, толкова ще бъдат наследниците произлезли от него… Човекът се доверил. Този човек е Аврам и Бог го нарича свой приятел. На еврейски приятел означава „някого, към когото имам дълг“. С други думи Бог каза, че има дълг към един обикновен човек. Как е възможно това? Аврам не беше дал нищо на Бог, а и какво да даде на създателя на Вселената. Не се казва в исторята да е вършил нещо изключително или да е бил по-добър от другите. Дори имаме разказ за Аврам, в която той се държи като страхливец и лъже! Бог беше длъжен, защото Аврам Му се довери.

Колко различна е тази картина, на човекът разхождаш се по пясъчния плаж през една ясна топла вечер с много, много звезди… Образът на един човек, който споделя мечтата си с Бога и образът на Бог, който е близък като приятел, на когото може да се има доверие…

Длъжен ли ни е Бог?

И все пак, както и в началото започнахме, не всички вечери са звездни и на някой хубав плаж. Къде е Бог в бурята? Поразеният от нещастия Йов искаше дискусия с Бога и Бог му се яви обгърнат от буря. Той беше и в бурята, която Йов преживяваше в живота си. Той пак беше близко, като приятел.

Какво общо има всичко това с въпроса за смисъла… Земята все се върти и по нея всеки час нечии мечти се сбъдват, а други са разбити, някой го спохожда щастие, а за друг има трагедия. И очевидно Бог не спира всички нещастия, не спира всички болести, не спира всичкото зло. Защо? На Йов Той каза нещо, познато, нещо което всеки от нас сигурно е чувал – ти виждаш само част от нещата, не знаеш всичко и не виждаш всичко…

Длъжен ли ни е Бог? Сам Той казва, че не прави нищо без да известява делата си на своите пророци. Както приятелите – разказват ни плановете си не защото ги държим с нещо, а просто защото сме приятели. Да се страхуваме ли, че във всеки един момент може да ни се случи някое неподозирано зло без причина, да живеем ли вързани във вина и обвинения какво не правим правилно и как можем да бъдем наказани? Бог допуска зло и добро в живота ни с причина, но и в звездните моменти, и в бурята, Той не престава да е с нас. Като един добър приятел, дава отговори и подготвя за ситуации. И вместо да се чудим как може да ни изненада живота, и да планираме сами, най-добре да споделим искрено мечтите си и да искаме знание от Бога какво има Той за нас в този сезон. Ако с доверие се отнесем ще виждаме победи колкто и неприятни да са битките.

Преди завършека ще спомена края на разказа за Йов – здравето му, домът му, богатствата му са възстановени дори повече от преди загубата.

Длъжен ли ни е Бог? Ако да си длъжен значи да си приятел, а ако приятелството се основава на доверие, ще сменя въпроса на: “Имаш ли доверие в Бог?”

Прочети още:

Съдба ли е всичко, което ни се случва в живота?

От безпокойството полза няма

Сподели!