Отдъхни си, почини си,
погледни вечер към звездите,
наслади се сутрин на зората…
Поспри се и дълбоко дишай,
Наслади се тази пролет на цветята,
Отпусни се, усмихни се
Позволи през лятото на слънцето да те помилва.
Смей се и играй на воля
както като беше някога дете
нека с цветни багри есента изпъстри твоя ден.
И нека зимата със бяла дреха
те загърне със уюта на дома
Направи си чай и запей ти нежна песен,
мечтай, обичай и сияй…
Днешното време поставя толкова много изисквания пред жените. Трябва да изглеждат по определен начин, да бъдат не просто добри майки и съпруги у дома, но и на равно с мъжете да успяват в работа. Трябва, трябва, трябва, трябва… – животът се е превърнал в маратон.
Кому е нужен всичкия този товар с нереалистични и често абсолютно ненужни очаквания, които сами си поставяме? Има няколко истини, които искам да разкрия за жените. Те са всъщност не са нещо гениално и нечувано. Просто са неща, което имаме навика да забравяме, носейки многото „трябва“-та.
Една жена не става красива като постигне мерки 90 на 60 на 90, не и когато успее отново да влезе в дънките си от преди 5 години, нито като намери фризьорския салон, в който правят идеалните калифорнийски кичури. Красотата й разцъфва когато тя се грижи за себе си. Може да е за няколко минути – просто да си сложи малко меден балсам на устните или нова лента за коса или дори се усмихне на образа, който вижда.
Красотата е повече начин на живот отколкото резултати.
Една жена не става успешна когато настигне и/или задмине мъжете по заплата или когато я повишат, или когато успее да спечели n на брой клиенти, или – нещо по-непопулярно съвременната култура, но все пак заслужаващо да се спомене –когато роди x на брой деца… Една жена е успешна, когато без напрежение, но с удоволствие живее и се развива, без да занемарява потенциала, който Бог й е дал. Отново, успехът е повече начин на живот отколкото резултати.
Погледнете цветята… Нима има цвете което се напъва да цъфти? Виждали ли сте в градинките, така докато се разхождате, някой розов храст в голяма борба, пращящ от напрежение в опити да цъфне… Едва ли?! Не казвам, че трябва да стоим със скръстени ръце и някак от само себе си да чакаме да ни се подрежда живота. В аналогията с цветята – градинарят се грижи за тях – полива ги, плеви ги, но едва ли сте виждали в градинките и някой напрегнат градинар помагащ с неистови непрестанни усилия на някое цвете да цъфне.
И още нещо – цветята не се сравняват помежду си. Те цъфтят когато е сезонът им, с цветовете, с които са създадени, с големината, трайността, текстурата и въобще – с характеристиките, които са им отредени. Вместо да се сравняваме помежду си, по-полезно и доста по-удовлетворяващо би било да мислим какво е най-доброто, което можем да направим с това, което ни е дадено.
Има моменти на борби в живота, моменти, в които трябва да издържаме на натиск, но човек не е създаден перманентно да живее под стрес и да гони на спринт цели, очаквания, резултати. Преди време попаднах на набор от съвети как да организира една жена ефективно ежедневието си. Беше наречен flight plan. По някаква причина го прочетох и мислех за него като за fight plan. Fight е битка, a flight е полет. Колко по-освобождаващо е да мислиш за всеки започващ ден като за полет, а не като за… поредната битка.
Ще завърша с пожеланието за повече свобода, повече моменти на наслада, повече щастие идващо от малките ежедневни неща и повече жени, които гледат напред не с тревоги, а с радост.