Има сила в пресвятото име на Исус…
Познаваш ли тази сила?
Дефиницията, която днес даваме на думата “благодат”, е “незаслужена милост”. Но благодат означава преди всичко “сила“.
“Защото царството Божие е не в думи, а в сила” (1 Коринтяни 4:20)
Днес е модерно да обличаме християнството в лъскави дрехи, да го кичим с професионални и финансови постижения, да го увенчаваме с блясъка на просперитета. И така красиво опаковано, да го предлагаме на пазара за човешки души. Надяваме се, че с всичко това, представяме “едно добро свидетелство”. Достатъчно добро, че да спечелим повече хора.
Днес мнозина си мислят, че Божията сила се състои в успеха. Смятат, че ако просперираме в живота, това е свидетелството, че Бог се е докоснал до нас. И разбира се, че ни е дарил и спасението като част от целия пакет благословения, на които се радваме.
Познаваш ли силата скрита в Христовото име?
Днес мнозина си мислят, че свръхестествените прояви са гарант, че сме част от Небесното царство, а Бог е нашият Цар.
Днес ние се молим за чудните проявления на Святия Дух и демонстрираме колко докоснати сме от присъствието Му. Надяваме се че тези около нас, които още не вярват, гледайки, също ще пожелаят преживяванията, чудесата и ще се обърнат към Бога.
В какво се състои Божията сила?
Дали в успеха и просперитета?
Дали в чудесата и знаменията?
Ако е в първото, защо тогава не всички богати и успешни хора познават Бога?
Ако е във второто, защо преди 2000 години, не всички евреи повярваха? Нали видяха чудесата на Исус и станаха свидетели на възкресението?
Нещо повече, Исус казва, че в деня на съда ще има хора вършили чудеса и знамения в Неговото име, които обаче Той не познава.
“В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твоето име, не изгонвахме ли в Твоето име зли духове и не направихме ли в Твоето име много чудеса? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мен, вие, които вършите беззаконие.” (Матей 7:22-23).
Кои са белезите на нашата вяра? Кое е това, което свидетелства, че сме Негови?
Павел казва: “аз нося на тялото си белезите на Господ Исус” (Галатяни 6:17), визирайки раните, които е получил докато е бил гонен заради вярата си.
Колко силно е Павловото свидетелство! На всички им е ясно, че нещо се е случило с този човек. От преследващ християните, той се превръща в толкова ревностен последовател на Христос, че е готов да понася бичуване, несгоди, дори смърт заради Господа.
Подобен е случаят и с учениците на Христос, които от страхливи и объркани, но след като виждат възкръсналия Исус, се превръщат в дръзновени и смели мъже. Те вече са готови да занесат благата вест за спасението в Исус по целия свят с цената на живота си.
Дори противниците им се чудеха и не можеха да отрекат, че нещо се беше случило:
“А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Исус.” (Деяния 4:13) – текстът говори, за духовните лидери, които се чудеха на дръзновението на Петър и Йоан, но въпреки това ги отхвърлиха и бичуваха.
Днес времената са други…
Няма гонения. Свободни сме да изповядваме вярата си.
Но не казва ли словото все пак: “в последните дни ще настанат усилни времена” (2 Тимотей 3:1), визирайки и времето, в което живеем ние?
Днес ние не по-малко се нуждаем от Божията сила. Свидетелството, че я имаме не са нито материалните богатства, нито чудесата.
Нашето покаяние, нашият стремеж към святост, омразата ни към греха, те свидетелстват, че Христовата сила е върху нас и че ние сме откупени за вечността.
“Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му;” (2 Тимотей 3:2-5)
Нека не се лъжем, един човек с покварена по рождение природа, поставен в един покварен свят, не може да води живот на благочестие и на святост.
Затова, ако в нечий живот се наблюдава святост и благочестие, можем да сме сигурни, че там нещо се е случило. Христос се е докоснал до този човек.
Силата, която привеждаше Христовите ученици през гоненията, е тази, която дава правото и на каещия се грешник да каже “не” на робството от греха.
Днес, в стремежа си да покажем милост, в старанието си да не отблъснем хората, рядко говорим за покаянието и за греха. Но не е ли ограбващо това? Защото там, в покаянието, в обръщането от греховете, в смъртта на старото естество, човек преживява възкресенската сила на Христос. Преживява трансформация на личността. Започва новия си живот.
Нека размислим какво значи да преживееш трансформация.
Това, че даден човек идва редовно на служба в църква и дори разказва колко “докоснат” се чувства, докато слуша хвалението, не значи нищо.
Ако този човек живее в грях, без значение колко специално се чувства на служба, той не е преживял Божията сила.
“Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Но ще рече някой: Ти имаш вяра, и аз имам дела: покажи ми вярата си от делата си, и аз ще ти покажа от моите дела вярата си. Ти вярваш че Бог е един: добре струваш; и бесовете вярват и треперят. Но искаш ли да познаеш, о суетни человече, че вяра без дела е мъртва?” (Яков 2:17-20)
Делата не са това, на което разчитаме, за да се спасим. Но ако нямаме дела на вяра, то значи, че трансформация в нас не се е случвала. Значи, че Божията благодат не е върху нас, защото тя не би ни оставила безплодни и бездейни. Делата са следствие, което е невъзможно да липсва. Делата са печат, че сме били откупени.
“Неговата божествена сила ни е дарила всичко, потребно за живот и благочестие, чрез познанието за Онзи, Който ни е призовал със Своята слава и съвършенство… Тъкмо затова положете всички усилия да прибавите към вярата си добродетел, към добродетелта – познание, към познанието – въздържание, към въздържанието – търпение, към търпението – благочестие, към благочестието – братски чувства, към братските чувства – любов. Защото, ако притежавате тези добродетели и се усъвършенствате в тях, те няма да ви оставят бездейни и безплодни.” (2 Петрово 1:3-8)
Тук отново се говори за Божествената сила, която свидетелства че познаваме Исус Христос. Важно е да се отбележи, че има призив: “да положим всички усилия“.
Не е ли противоречие този призив, ние да полагаме усилия, с факта, че Бог е, Който ни спасява и променя?
Не, защото ако познаваме Исус, ако имаме разбиране за цената платена на кръста за нас, няма да останем безразлични или безучастни. Непременно ще положим “всички усилия”. Истината е, че те, сами по себе си, няма да бъдат достатъчни.
Но свързани с Неговата чудна благодат, ще произведат прекрасните плодове на спасение и святост в живота ни.