“Грях” – една религиозна, натоварена с вина и осъдителност дума, която днес избягваме да използваме. Една дума носеща асоциации за ограничения, забрани, наказания, фанатизъм…

Знаете ли, че в буквален превод “грях” означава “да пропуснеш целта”?

Ако вярваме в Бог, вярваме също и в това, че не случайно сме на този свят. Ако вярваме в Бог, вярваме в един Велик Създател, който е сътворил всеки от нас с индивидуалност, таланти, дарби, копнежи и мечти. Всъщност този Велик Създател е имал за нас мечти още преди да се появим на този свят. “Преди да те образувам в утробата, Аз те познах “ казва Йеремия, “Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен” – възкликва Давид в своите Псалми. Ако вярваме в Бог, вярваме в това, че сме създадени с цел и смисъл… Колко облекчаващо е това! Да ставаш сутрин и да знаеш, че от този твой ден, който ще преживееш, има смисъл. Нима във всеки от нас не е вложена тази нужда да знае, че животът му има смисъл? Нима във всеки от нас не вложена нуждата да живее за нещо отвъд потребностите си, за нещо по-голямо от нас самите?! Нима мисленето ни не устроено така, че да търси смисъла, да търси целта, към която да се стреми.

Ако има цел за нас, това означава, че го има и риска да изпуснем тази цел… Грях или да изпуснем целта не е просто списък с неща, които трябва или не трябва да правим. Всяка една дейност, която ограбва талантите ни, емоциите ни, времето ни, ресурсите ни, взаимоотношенията ни, възможностите ни, живота ни – тя ни отклонява от целта, целта да се превърнем в тези хора, за които Бог е имал мечти. Грях е всичко, което, зло или “добро,” притъпява дълбоките копнежи вложени в сърцата ни.

цел

“Не кради.” – тук е ясно – ограбваме друг. Истината е обаче, че крадейки, ограбваме най-вече сами себе си. Може би целта на ситуацията, която ни е изкушила е била да развием нови таланти, да открием нови възможности, да тръгнем по нови пътища. Вероятно сме ограбили себе си от шанса да пристигнем на по-доброто място. А може би лакомия е заслепила очите ни и облагодетелствайки себе си материално, сме пропуснали истинската цел. Продали сме скъпа стойност за  евтин блясък…

“Не прелюбодействай” –  Не е ли цел за нас да се превърнем във верен, стабилен човек, който владее импулсите си? А може би кризата във взаимоотношението ни цели да вложим нещо ново в него и така да го обогатим? Вместо влагайки това ново нещо в брака си, ние търсим новото извън него… Вместо нов цъфтеж, е последвала смърт…

“Не пожелавай…” – не подценяваме ли себе си и това, което ни е дадено така? Нима няма за какво да сме благодарни, нима нямаме какво да разработим в собствените си животи, нима сме там където сме, без цел и без смисъл? Грях е да пропуснеш целта, грях е да ослепееш за това, че  от теб такъв какъвто си и където си сега, има смисъл, грях е да забравиш, че ти имаш цел.

Бог се гневи, да…. Но Той не е гневен НА теб, а ЗА теб. Да говорим за грях е тежко, да, но не заради насаждане на някаква вина, не заради страх от наказания. Тежко е да установиш колко много си имал, какво богатство е било вложено в теб, колко възможности са стояли пред нозете ти, а ти си прекарвал дните си като че ли нямаш нищо. Тежко е да установиш кой си ти в Божиите мечти, и колко далеч си от това.

Сълзите по греха не са сълзи на страх, не са сълзи от наказания, те са плач по изпуснати възможности, неизвършени велики дела, неизживяни радости, неизпълнени мечти, пропилени дни, безвъзвратно загубени взаимоотношения.

Говорейки за греха, няма как да не включим в разсъжденията най-големият грях, най-ужасния пропуск, който един човек може да направи. Наричат го първороден грях, защото корените му идват от Едемската градина. Адам и Ева обърнаха гръб на Бог. Усъмнявайки се в думите му, решиха, че те сами могат по-добре да преценят дали дървото на познанието на доброто и злото ще е полезно за тях в онзи момент. Решиха, че те самите биха искали да са богове… Пропуснаха целта – да се доверят и така да задълбочат взаимоотношенията си с единствения истински Бог. И в днешно време най-големият пропуск си остава да обърнем гръб на Своя Създател и да не открием никога колко добро и любящо е Неговото сърце, колко всеобхватна е Неговата мъдрост, колко превъзходни са Неговите намерения, колко велика и непобедима е Неговата любов.

Не знам в ада дали има огньове и дали някой мъчи грешници с безкрайни наказания… Но знам, че би било ад, да пропилееш живота си сляп за всичко това, би било ад да проумееш смисъла когато вече е твърде късно…