На двора имаме зид от недялани камъни. Гледах го тези дни – всички камъни са толкова различни един от друг. За разлика от тухлите не са по калъп, ръбати са и не пасват лесно. Според баща ми само майстор може да реди недялани камъни. Често се налага да се правят размествания, да се опитват различни варианти докато се намери най-подходящото място за всеки от камъните. Но построи ли се строеж от недяляни камъни – по-здрав от него няма…
Гледах камъните и си мислех за нас хората. И ние сме така уникални, различни един от друг, и често трудно пасващи… Колко по-лесно би било да се работи с хора, които са някак унифицирани, уеднаквени, лесно вписващи се навсякъде, но вероятно загубили своята идентичност.
В Библията пише, че Бог желае олтар от недялани камъни. Бог желае да бъдем неповторими, уникални, Негови шедьоври… Бог е майстор и със сигурност ще намери място и за камъка с най-необичайна и причудлива форма… Бог желае нашето единство, но и запазването на нашата идентичност.
Разбира се, нека се предпазим и от тази крайност – да оправдаваме лошото си поведене и нежелание да признаваме слабостите си с уникалност. Става въпрос за нещо различно… Става въпрос да не бъдем удобни само и само, за да ни приемат. Става въпрос да не сме просто послушни – от страх или за изгода. Става въпрос да не се превръщаме в това, което кулурата около нас ни диктува, че трябва да сме…
Гледах камъните на двора с разнообразни форми и си мислех за Божия олтар от недялани камъни. Колко пъти съм чувала християнсвото да е обвинявано, в това, че прави хората овчедушни и прости, че търси такива, които лесно могат да се манипулират. Религията – да, като всяка друга светска система, тя се нуждае от тухли – еднакви, непретенциозни, лесни за обработка и пасващи лесно навсякъде. Християнството, обаче в смисъла си на Христовото учение, е различно… Бог искаше олтар от недялани камъни.
Нещо иронично има във всичко това. Смирението, което днес се разбира често, като овчедушие, има съвсем различно значение. Да си смирен означава да знаеш кой си. Означава да не се мислиш и да не се страмеш да си различен от този, който си ти. Какво облекчение носи смирението! Не гледаш другите и не се състезаваш с тях, не се сравняваш, не завиждаш и не пожелаваш това, което имат те, защото знаеш какво имаш ти. Знаеш кой си и не се страхуваш да БЪДЕШ. Нямаш необходимост да се доказваш, да изглеждаш, да се предствяш като някой, който не си. И имайки тази свобода, познавайки вкуса й, я желаеш и на тези около теб. За това не ограничаваш и не се страхуваш, не търсиш в другите това, което ти е удобно, търсиш тях каквито са и се радваш когато те също БЪДАТ, когато БЪДЕТЕ заедно…
Неслучайно най-здрав е строежът от недялани камън, неслучайно Бог желае олтар изграден от такива…
