Преди да пристъпим към отговор на въпроса за ада, трябва да се съгласим за няколко други тези.
Първата от тях е, че човекът е създаден със свободна воля.
Бог създаде Адам и Ева по свой образ и подобие. Хората, както и Бог, могат да творят, да планират, да мечтаят, да обичат… За всичко това е нужно да имат свободна воля.
Хората имат възможност да правят избори.
Могат да избират с кого да общуват и с кого не, с какво да се занимават, как да живеят, на кого да се доверяват. Всякакви избори. Включително могат да изберат да нямат нищо общо с Бог – техния Създател.
Ето защо свободната воля се оказва и риск.
Можеше ли Бог да подходи по друг начин?
Да, можешеше да създаде не личности по Своя образ и подобие, а някакви марионетки, които са предварително програмирани да правят правилните неща.
Но Бог пое риска да създаде същество, което е свободно.
От къде идва риска?
От там, че резултатите от изборите са различни.
Представете си да ви дам няколко кутии с еднакво съдържание, обаче. Която и да изберете ще получите все същото нещо. Това НЕ е свободна воля.
Бог предостави на човека много и различни опции как да развие живота си – буквално от рая до ада…
И да, човекът може да избере свободно дори ада…
Тук трябва да се съгласим за втората теза…
Библията е пълна със символи и не всичко трябва да се гледа напълно буквално.
Какво е ада?
Описват го като място на никога неугасващ огън причиняващ вечни страдания…
Дали става въпрос за познатата ни от естествения живот, химична реакция с кислород, преобразуваща едни вещества в други при което се отделя топлина?
Нека се съгласим, че в момента не можем да направим някакъв смислен научен анализ на ада.
Но не е и необходимо.
Трябва да се съгласим просто, че ада е място, където Бог го няма…
Истината е, че на тази Земя можем да усетим Божието присъствие.
Всеки човек повече или по-малко има достъп до него.
Виждаме подчерка на Бог в красотата на нощното небе, можем да разберем, че съществува Творец ако обърнем внимание с какво изящество са направени например цветята… Виждаме Божия промисъл за обичта в нежната прегръдка на майката с детето…
В Словото неслучайно пише: “Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията” – Римляни 1:20.
На Земята никой човек не е напълно лишен от Божиите дела.
В ада Бог Го няма по никакъв начин. Няма и следа нито от присъствието Му, нито от делата Му, няма Го… Ада е мястото на пронизващата самота, мястото където няма надежда, че може да бъде намерена дори капка любов. В ада няма красота, няма мир, защото мирът отново е нещо идващо от Бог, няма радост, просто няма нищо, което произтича от Бог.
Липсата на Бог е най-голямата болка на ада. Но както в началото започнахме, човек бе създаден със свободна воля. Човек има свобода дори да обърне гръб на своя Създател и да реши, че не желае да има нищо общо с Него, т.е. да си избере ада – мястото където Него го няма…
