На всеки се е случвало да остане онеправдан в някаква ситуация, да го “настъпят”, пренебрегнат или използват… Знаем, че чувството е неприятно… Не рядко следва и желание за възмездие, желание за справедливост, недоволство…
И макар, че получилата се ситуация сама по себе си може да бъде много нараняваща, най-силното чувство за болка може да идва от другаде… Идва от вътре, от сърцето, от онова измъчващо съмнение, че “аз ако бях на мястото, на този, който ми причинява щетата,… щях да съм като него…”
Спомням си преди време един мой ръководител в работа, се беше тъкмо издигнал и опитвайки да изтъкне себе си и управленческите си умения съответно пред неговите началници, за края на тримесечието предложи да ми намалят временно заплатата… до някое следващо тримесечие… За една голяма компания сумата, която щяха да “спечелят” беше смешна дори да се коментира. Дори за мен финансовата загуба беше по-малка от това да чуеш за себе си: “Не мислим, че има смисъл да инвестираме в теб…”
Спомням си вечерта след този разговор. Имахме събиране с приятели у нас. Една от приятелките ми, тогава се моли за мен. Без да знае подробности за ситуацията, без да е чула фразата с инвестирането, тя я каза на обратно: помоли Бог да инвестира в мен… Още си спомням този момент, защото почувствах изцелението с думи, така както по-рано същия ден бях почувствала нараняването.
Но имаше и още от тази история – частта, която е тема на този кратък разказ. В една от обедните почивки в онези дни, аз се разхождах в Борисовата градина и в молитва разказах на Бог за негодуванието си, за гнева си и разочарованието си от моя ръководител и от останалите по-горни, които можеха да вземат отношение, но не го направиха. Това, което Той ми каза тогава беше – “Но ти не ставай като тях.” и усетих неговата дълбока загриженост и съжаление за това, че неправилни мотиви движеха хората.
“Но ти не ставай като тях”… В този случай предварително виждах от какво да бягам. Някога, обаче, Бог е довеждал в живота ми хора отнасящи се неправилно, по начин, по който аз самата съм се отнасяла без да го съзнавам. Както има една поговорка “Клин клина избива”, така и с мен се получаваше при срещата ни. Моето негодувание и неприязън първо отваряха очите ми за собствените ми слабости, а после бяха използвани като скалпел, отрязващ проблемното отношение… от мен…
“Но ти не ставай като тях”… Изчиствайки себе си, болката от чуждата постъпка намаляваше. Все още го имаше желанието за справедливост, но чувството за ощетяване беше различно. Един човек може и да те ощети временно с пари, с време, в лъжи, с пренебрежение може би, но истинските щети, които могат да бъдат дълготрайни и неизмерими можеш да си ги причиниш само ти ако един ден, когато застанеш на неговата позиция, допуснеш да бъдеш и ти …като него.