В тази статия ще разгледам една интересна взаимовръзка между степента на близост и степента на обвързване във взаимоотношенията. Ще разгледаме  взаимоотношенията с Бог и взаимоотношенията в двойка. Нека започнем с взаимоотношенията в двойка.

Казват, че любовта е като огъня – може да те стопли в студените зимни вечери, но може и да изгори и къщата ти. Каква е разликата между двата случая? Ако запалиш огъня в камината, той ще топли. Там е на защитено място и няма опасност от пожар, но ако го запалиш посред стаята, няма да направиш много разумно нещо… Ако един човек не е готов да се обвърже емоционално, с какво право иска да му дадете емоциите си?

И тук е мястото да разгледаме една интересна перспектива относно секса. Сексът е възможно най-близкият физически контакт между мъжа и жената. Тогава не е ли логично да отговаря на възможно най-обвързващото взаимоотношение, което може двама души да имат помежду си – бракът?

Интересно нещо е културата и начинът, по който тя влияе на хората. В нашата култура се счита за недостойно да отидеш например в магазина или в ресторанта и да се опиташ да се измъкнеш с храната без да си платиш. Не, че няма хора, които не правят така, обаче дори те гледат да е прикрито и не биха се похвалили с действието си. В същото време, днес това да ограбваш емоциите да друг човек, да опитваш да се възползваш от облагите на връзката без да искаш да понесеш отговорността за нея, се възприема за нормалното състояние.

Балансът “степен на близост – степен на обвързване” се отнася за всяко едно взаимоотношение. Ето например и взаимоотношението с Бог. Любовта Му е безусловна, безспорно. Той дава слънцето Си всяка сутрин и на добри и на зли. Но всеки ли може да приеме присиъствието Му, което носи мир? В днешния нервен свят лесно можем да видим, че този мир липсва в сърцата на хората. Всеки ли може да чува ясно гласа Му и  да разпознава волята Му? Толкова е трудно понякога в този шум от от много гласове… Днес някои дори избягват да изричат думите грях, зло, неправда… сякаш всичко трябва по някакъв начин да класифицираме като добро, като угодно на Бога, за да не би някой да се засегне… Така, хората не чуват гласа Му, не усещат мира Му и нямат радостта Му в сърцата си. Той е Бог за всички, милостив е към всички, но не всички са готови на посвещението (обвързването), нужно да я има близостта. Той не насилва хората. Ето пример: има лобита, които пропагандират, че хомосексуализмът е нещо нормално – ползвам темата, защото е актуална. Ако предпочетеш да угодиш на хората и да наречеш злите им постъпки добри – свободен си да го направиш, но няма как да искаш и Той да промени мнението си според теб. И понеже ти е некомфортно така да живееш в несъгласие с някого, в случая с Него или ще си кажеш Него Го няма или пък ще се заблуждваш – може би друго Ми казва и така ще спреш да разпознаваш гласът Му воден от желанието да намериш “подходящата” интерпретация.

В английският думата “обвързан” е синоним на “верен” (committed – faithful). В контекста на взаимоотношението с Бог Няма как да си обвързан с Него и да следваш паралено с това винаги модата и тенденциите в света или дори твоите собствени пощевки.

В заключение нека се върнем към темата, с която започнахме. Ако Бог, който обича всички, не е близък с всеки един човек, защо ние трябва да допускаме близост, която ограбва? И нека преди да потърсим сега “виновните” наоколо, първо погледнем на себе си? Какви сме ние? Близостта с нас ограбва ли другите или ги изгражда? Верни ли сме или в зависимост от интереса и облагата сменяме приятели, мнения, ценности? И ако се окаже, че не сме, винаги можем да поискаме от Него промяна, а Той е верен и ще ни я даде, ако наистина я пожелаем.

Сподели!