Сън страшен, сън превратен

живота ми разтърси снощи

ангел Божи при мен бе пратен

със думи тежки, с думи мощни.

 

– Мръсни дрехи, кално лице

детски сълзи, ранено сърце,

Не ги видя ти вчера, човече.

От другата страна бързо пресече.

да не гледаш гладния хлапак,

да не гледаш истината пак.

Очите ти не виждат човече,

затуй – няма да ги имаш вече.

Идвам при теб да ги взема аз сега

без тях ще бъдеш от днес до века…

 

Сън страшен, сън ужасен

душата ми разтърси снощи

втори ангел при мен бе пратен

със думи силни, с думи мощни

 

– Плач тих, болка прикрита

жена си вчера остави сама

да и помогнеш ти не опита

с дистанционното увеличи звука.

Да не чуваш плач ти отново

винаги действаш сурово.

Ушите ти не чуват, човече,

знай, че няма да ги имаш вече.

Идвам при теб да ги взема аз сега

без тях ще бъдеш от днес до века…

 

Сън страшен, сън превратен

душата ми разтърси снощи

трети ангел при мен бе пратен

с думи тежки, с думи мощни

 

– Слабо тяло, сухо лице,

стара жена с немощни нозе,

не и подаде ръка вчера в метрото

вратата едва не и стисна палтото.

С ръце в джобовете през това време

не щеш спокойствието ти тя да отнеме.

Ръцете ти не се протягат, човече,

знай, че няма да ги имаш вече.

Идвам при теб да ги взема аз сега

без тях ще бъдеш от днес до века.

 

Сън страшен, сън превратен

душата ми разтърси снощи

четърти ангел при мен бе пратен,

с думи остри, с думи мощни

 

– Сам, в тъмна, задушна стая

твой другар от треска изгаря,

не отиваш ти да го посетиш

сили за себе си пестиш.

Лежиш си ти в мекото кресло,

вместо да идеш до близкото село.

Нозете ти не бързат, утеха да дарят, човече,

но знай, че ти няма да ги имаш вече.

Идвам при теб да ги взема аз сега

без тях ще бъдеш от днес до века.

 

Сън страшен, сън превратен

душата ми разтърси снощи

пети ангел при мен бе пратен,

с думи остри, с думи мощни

 

– Твой колега вчера уволниха

зли езици го лъжливо обвиниха.

Истината, ти обаче не изрече,

а мълчейки ти от нея се отрече.

И защото не ползва своя дар слово

едно семейство гладува отново.

Думите ти не спасявят от беда, човече,

знай – тез думи няма да изричаш вече.

Езикът твой ще ти отнема аз сега,

без него ще бъдеш от днес до века.

 

Сън страшен, сън превратен

душата ми разтърси снощи

шести ангел при мен бе пратен

с думи остри, с думи мощни

 

– Всяка неделя на църква отиваш

и така съвеста си, човече, приспиваш.

Модерна кола, парички за вила

суетата в ума ти гнездо си е свила

Толкова мисли за себе си само,

имаш ум остър, но его голямо.

На света служиш с него, човече,

но знай – тоз ум няма да го имаш вече

Бързо идвам да го отнема сега,

без него оставаш от днес до века.

 

Сън страшен, сън превратен

душата ми разтърси снощи

седми ангел при мен бе пратен

с думи тежки, с думи мощни

 

– Всяка неделя молитви мълвиш,

но не виждаш как в сърцето кървиш.

На думи ти Бога много обичаш,

на дела всеки ден се от Него отричаш.

С вериги и окови ти сърцето си затворил,

отдавна със него ти не си говорил.

Божия плам в него угасил си, човече,

отдавна във теб то не тупти вече.

Бързо идвам да го отнема сега.

Без него ще бъдеш от днес до века.

 

Седем ангела в съня си видях

седем пъти от болка ридах,

живот нов си аз пожелах,

живот в любов, а не във страх,

в истина и милост, а не във грях,

живот, в който себе си да раздам,

всеки миг да чувствам в мен божествен плам.

 

Разцъфна сутрин прекрасна

истински жива и ясна,

виждах я с нови очи,

чувах я с нови уши,

всичко в мене беше ново,

благодарях със радост и със ново слово.

Посрещнах я с ръце, които помагат,

станах с нозе, които да даряват, бягат.

Новият ум бе убил в мен суетата,

с ново сърце почувствах за пръв път красотата…

 

С пожелание да живеем повече дни с отворени очи, с отворени уши, с отворени обятия, с отворени умове и с отворени сърца …