Дойде време за есенно почистване.
Първата стъпка е да прегледам всички принадлежности и да се разделя с вещите, които вече са негодни за ползване или непотребни. До сега напълно прегледани са гардеробите с дрехи.
Докато правя това упражнение се замислих как то прилича на начина, по който управляваме живота си и взимаме като цяло решения.
Имаме вещи, които вече отдавна не ползваме, но които по някакъв начин ни свързват с миналото.
Имаме и такива, които пазим “за всеки случай”. Понякога зад този “всеки случай” се крие страх от бъдещето и нашите опити да се подсигурим.
Привързаност към миналото, страхове от неизвестното бъдеще – всички в една или друга степен преживяваме тези неща.
Много хора например, не могат да започнат взаимоотношение, защото сърцето им не пуска връзка от миналото, за която те все още се надяват.
Миналото държи някои с това, че не са простили и вече стари, отдавна отминали истории продължават да се въртят в умовете им и да им влияят сякаш се случват сега.
На други животът е в застой, защото се страхуват да предприемат действия. Знаят, че нещо може да се обърка. Презапасяват се, презастраховат се, премислят отново и отново. Сякаш имат нужда от 100% гаранция. А такава няма. Риск ще има. Винаги.
Когато се разделям с моите торби с непотребни вещи, усетещам как ми олеква.
Добре е периодично да изчистваме домовете си.
Задължително е редовно да изчистваме сърцата си.
“Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.”
(Притчи 4:23)
Видях този стих за сърцето по нов начин. Винаги съм мислела, че сърцето трябва да го пазим от злоба и недоброжелателство, но се оказва, че това не е достатъчно.
Трябва да го пазим още от минали неща, които ни задържат, от безпокойство за бъдещето по отношение на това, което не е в наш контрол.
По този начин няма да сме в застой, а ще вървим напред. От застояло блато, животът ни ще се превърне в извор, носещ благоприятни възможности. Пред нас ще се разкриват нови хоризонти.