Една моя любима книга се казва “Уроци от живота за живота” с автор Доростолский митрополит Иларион. По начин различен от модерните западни похвати за мотивиране и “надъхване”, далеч от всякаква претенциозност, тя е от книгите, които винаги щом съм отворела са ме насърчавали. Ето откъс от мое любимо есе поместено в нея посветено на времето.

време

 

Когато сме на далечен път и минаваме през красиви местности със съзнание, че няма пак да минем оттам, изпитваме чувството на съжаление и то е толкова по-силно, колкото мястото, което е пред погледа ни, е по-красиво и приятно. Искаме да видим всичко и да запазим добър спомен.

Ако имаме съзнание, че същото става и с времето, че сме в непрестанно безвъзвратно движение, независимо от нашето желание, щяхме да се стараем да осмислим шествието си в живота и тогава нямаше да съжаляваме за изминалото време.

Най-доброто, което остава

Колко е печално да хвърлиш поглед към миналото и да не намериш нищо добро за отбелязване! Искаш да се върнеш, имаш съзнание как да осмислиш времето и живота си, но миналото не се връща. “Всичко си има време, време има за всяка работа под небето” (Еклесиаст 3:1). Не е малко времето, с което разполагаме, много е, което губим. Ние сме разточителни на времето, живеем като че ли вечно ще ни има на земята. Не го ценим.

Най-добрата цена на времето е труд и добри дела. Да не правиш нищо, значи да губиш времето си. Да вършиш нещо небрежно, е също да губиш времето, то е умора без полза. Само във време човек може да твори и да създава блага. Осмисля времето този, който си поставя определена задача и насочва работата, за да предвиди къде ще го изведе.

Ценете времето! То е златото на вашия живот. Пазете го от неговите крадци: ленност, безделие, безмислени забавления, ненужни развлечения, успиване, излежаване, празни разговори, безсмислен труд – работене с морна глава и без желание. Ако времето се пази от тия и подобни на тях крадци, то ще си остане като злато на живота и ще го имате при себе си. За миналото няма да съжалявате, защото златото на времето ще блести и сгрява сърцето ви. Този, който умее да се пази от крадците на времето, и в старостта си ще изглежда млад – ще бъде весел, жизнерадостен, ще гледа спокойно на изминалия път от живота си. Всяко добро нещо, сторено навреме, дава много полза.

Обмисляй постъпките си добре. Но се съобразявай с времето. То лети – не се връща: “Оставяй мислите да узреят, но не и да презреят”, казва В. Юго.

Трябва да се каже и това: ако времето е най-голямата ценност, то изгубеното време е най-голямата вреда. С това разбиране на ценност на времето Тит, римски император, всяка вечер преди настъпване на нощта си давал сметка за това как е прекарал часовете на деня. И когато минавал някой ден, без да е извършил нещо добро, със съжаление отбелязвал в дневните си записки: “Изгубих този ден!” Не губете  времето, гледайте на всеки ден като на последен ваш ден.

Сутрин като ставаш, времето те чака и пита какво мислиш да правиш. Използвай го, утре ще бъде безвъзвратно късно. Ако всеки ден ставаш от сън по-рано от препоръчителното за ставане време – например в 5 вместо в 6 часа, за една година ще спечелиш много време, което употребено в полезен труд, ще ти осигури възможност за добър живот – разсъждава философа.

Светлите часове

Не си спомняйте и не спирайте внимание на мрачните часове – часовете на тъга и мъка, които наново могат да ви обезпокоят. Полза от това няма. Ако ли в мисълта ви се натрапи спомен за някаква неприятност, нещо,к което гнети духа и помрачава челото, прогонвайте го. Сменете го с добър спомен – радостен, окуражаващ, носещ живот.

В Пиза на слънчевия часовник, построен от Марко Салвадори, бил поставен надпис: “Отбелязвам само светлите часове!”

И вие като подтик в живота при всички трудни моменти отбелязвайте, спомняйте си светлите, жизнерадостни, щастливи часове на деня. Спомените за разумно осмислените часове след дневния труд и сторените добри дела да бъдат красив и благоуханен букет пред погледа ви – те да бъдат наградата и радостта на деня.

Ще държим сметка за времето ни

Времето е ценно, защото ни е дадено от Бога. Не бива да го губим напразно. Ще дойде време – ден и час, по право, когато времето на земята ни се свършва подобно на “лукавия и ленив раб” в притчата за талантите, казана от Господа Иисуса Христа, ще ни се поиска отчет. Бог всекиму е дал таланти – дарби. А те са много и различни. Човек трябва през живота си да ги развие…

“Нима ти не знаеш, пита св. Иоан Златоуст, че както ние, връчвайки пари на нашите служащи, искаме от тях отчет даже за последната стотинка, тъй и Бог ще поиска отчет за дните на нашия живот, в какво сме прекарали всеки ден? Какво ще отговорим? За тебе изгрява слънцето, луната осветлява нощта и сияе разнообразният хор от звезди; за тебе веят ветровете, текат реките, за тебе израстват тревите и растенията; за тебе природният хор извършва собствения си порядък: преминава нощта, настъпва денят. Всичко това става за тебе, а ти при такова служение на създанието да преминаваш времето в леност, да служиш на дявола, взел от Бога такъв дълг, не можеш Му се отплати с нищо!” Затуй цени и не хаби в празнота времето си.