“Любовта е дълготърпелива” – 1 Кор13:1
Кой от нас не би желал да изгради в децата си, а и в своя собствен характер, дълготърпениете, това скъпоценно качество, възпято в Одата на любовта.
Светият Дух е този, Който говори на сърцата ни, Който ни умива, Който изгражда характерите ни по Божия образ и подобие.
Стъпка 1
Първата стъпка в това да възпитаме търпение, е да признаем, че сами по себе си сме неспособни да извършим каквато и да било трайна трансформация в сърцата на децата си. Нито дори в себе си.
“Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.” – Йоан 15:5.
Единият от прекрасните плодове на Духа е точно търпението.
Нека поканим Святият Дух, този Нежен Утешител, да докосне с утеха сърцата на всеки в нашия дом, да ги смекчи и разтовари от излишния багаж и да произведе търпение в нас.
И така олекотени от собствените си терзания, ще бъдем по-способни да носим и теготите на ближните.
Нека прекарваме редовно време в молитва заедно с децата си. Нека пребъдваме като семейство в Божието свято присъствие.
Стъпка 2
Втората стъпка, към това да изградим търпение в децата си, е да им помогнем да разберат какво представлява то.
Търпението може да бъде разгледано основно в три направления:
- Търпение към хората около нас
- Търпение по време на неочакваните превратности на живота
- Търпение в ежедневието и рутинните, сиви дейности, които вършим ден, след ден, след ден…
Да проявяваме търпение към хората е щедрост и великодушие.
На практика означава да не изграждаме стриктни, фиксирани и лесно-чупливи очаквания. Често при най-малката изненада, такъв тип очаквания биват разбити, а в нас се заражда разочарование.
Нека научим децата си, че хората допускат грешки – съзнателно или не… Нека ги научим да са щедри и да дават време за поправка и за следващ шанс.
Търпение е необходимо и по отношение на нещата, които живота може да ни поднесе.
Толкова много ситуации са извън нашия контрол. Неочаквани загуби, изненадващи бедствия, болести, инциденти… В една или друга степен, всеки човек преживява такива изпитания в живота.
Нека научим децата си, че Бог държи света в мощните Си и добри ръцете. Нека им разкажем, че Бог е верен и редом с изпитанието, Той дава и изходен път.
“Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.” – 1 Коринтяни 10:13.
Нека научим децата си да държат изправени главите си пред лицето на изпитанието. Вместо сведени надолу в безнадеждност, нека очите им да търсят този обещан изход.
“Който търси, намира.” – Матей 7:8.
Третият аспект на търпението се състои в ежедневните, сиви, рутинни, скучни дейности.
Състои се в дочакването на резултата, който упорито продължава да не идва…
В този случай търпението е дисциплина.
В днешно време се счита едва ли не за грях да допуснеш скука в живота си. Резултатите трябва да са бързи, отговорите – моментални…
Нека не се съобразяваме с тази тенденция. Оставете понякога децата си да скучаят, вместо постоянно да им предлагате забавления. Давайте им да вършат и не толкова вълнуващи за тях задачи.
Така ще им помогнете да се справят по-лесно с живота като възрастни един ден.
Стъпка 3
Третата стъпка по пътя към търпението е да помогнем на децата си да разберат какво НЕ е търпение.
Накратко, търпение не е да продължаваш да живееш с проблемите, чието разрешаване зависи от теб.
Хората често живеят в токсични взаимоотношения или с неуредици в живота си и трупат в себе си неудовлетворение и болка.
За съжаление, за много хора дори думата “търпение” се асоциира с продължителна безсмислена болка.
Нека научим децата си, че има моменти, в които премълчаването ще навреди и те трябва да говорят. Нека научим децата си да разпознават ситуациите, в които контролът е в техни ръце и те има какво да направят.
Стъпка 4
Четвъртата стъпка към търпението е нещо често пренабрегвано, но доста важно: физическото състояние.
Когато един човек е недоспал, гладен, жаден или още по-лошо – комбинация от трите, е много по-лесно да се изнерви, да избухне или да каже нещо неподходящо.
Нека доколкото зависи от нас да снабдяваме по качествен начин физическите нужди на децата си от балансирана храна, препоръчително 4-5 пъти на ден. Нека да следим дали не са дехидратирани и да им изградим здравословен режим за почивка и сън.
Ако децата ни са по-големи ще им е много по-лесно те самите да се грижат добре за себе си, ако вече сме им изградили като малки добри навици.
Макар и физическа, тази стъпка е Библейска. Ако разгледаме внимателно Библията ще видим различни примери, в които Бог с приоритет снабдява физическите нужди.
Стъпка 5
Петата стъпка, с която ще завършим е: бъди добрия пример за децата си, като се стремиш да изграждаш търпение първо в себе си.
Нека видят как молиш Бог за помощ в тази област, нека виждат как проявяваш търпение към хората, в ситуациите, които не зависят от теб, в ежедневието, нека виждат и моментите, в които разрешаваш проблемите и не чакаш ненужно да се задълбочават, нека виждат да се грижиш добре за себе си.
Примерът говори много повече от думите.