С приятеля ми сме заедно от година. Забелязах, че цикъла ми закъснява с повече от седмица, което е необичайно и реших да си направя тест за бременност. Беше положителен. Развълнувана, веднага му звъннах да съобщя новината, но реакцията му беше далеч от моя ентусиазъм. Според него, това, което трябва да направим е аборт, защото в момента не можем да си позволим бебче. Опитах се да го убедя, че ще се справим, но той не иска и да чуе. По принцип иска деца, но не и сега, не и в близките 2-3 години. Как да постъпя?

бременост

Тази статия е посветена на всички момичета, които по една или друга причина са поставени пред избора дали да задържат детето си. За съжаление, все повече се наблюдава тенденцията детето да се маха по причини различни от медицински усложнения. Често това може да бъде страх как финансово ще се справи семейството, нежелание на единият или двамата партньори да се обвърже дългосрочно, нежелание на единият или двамата партньори да поемат отговорност за друго човешко същество.

Ето един списък от 6 истини, които не ви казват за аборта и които могат да променят виждането ви за него.

Абортът може да доведе до безплодие.

Някои представят аборта като рутинна процедура каквото е ваденето на зъб едва ли не. Истината е, че абортът може да доведе до последващи здравословни усложнения като последващи спонтанни аборти, възпалителни процеси, нар

ушаване на цикъла, дори безплодие. Опасността е дори по-висока при жените, които до този момент не са раждали.

Абортът може да доведе до тежки емоционални последствия върху жената

Немалко жени описват преживяното като кошмар, а не като свободен избор. Не са изненадващи депресиите, мислите за самоубийство, загубата на смисъл в живота. Дори години наред след това някои жени помнят периода, в които е трябвало да се роди бебето и депресивните състояния се отключват отново. 

Абортът довежда до криза и често до разпад на взаимоотношенията

След всичко казано дотук, можем ясно да видим, че след аборт ще е нужно време жената да се възстанови физически (ако това напълно се случи някога), както и психически. Неминуемо това ще доведе до промени в динамиката на отношенията с партньора й. Това ще се усети силно и в сексуалната сфера. В немалка част от случаите причината за аборта е нежеланието на някой от партньорите да се обвърже или да поеме отговорност за друг човек. Ако мъжът е бил този, който е настоявал за аборт, какво ни кара да мислим, че ще остане до партньорката си при условие, че ще трябва да се откаже от сексуални взаимоотношения за даден период от време, като в замяна на това се грижи за нея и я подкрепя докато тя се възстанови? Вероятно подкрепа и готовност за дългосрочна помощ жената няма да получи и това ще е поредното от редицата разочарования, през които тя ще мине. Още повече, доказано е дори в семейни двойки, в които има дългосрочна подкрепа и взаимност, ако преминават през ситуация на аборт, има разклащане във взаимоотношенията.

Лекари, извършващи аборти нерядко изпитват вина и част от тях  в даден момент се отказват от тази си дейност

След като това се случва с хора, гледащи от позицията на своята професия, а не от емоционална или лична гледна точка, хора, които дори имат финансов интерес да приемат повече пациенти, това е червена лампа, че абортът съвсем не е просто една “обикновена манипулация”.

Човек винаги може да намери причини, че не е готов за дете и в името на “най-доброто” да реши да го махне

Най-често за липсата на готовност се изтъкват финансови причини. Истината е, че едно бебе се нуждае най-много от любов. Вероятно количката от 2000 лева е по удобна и по-функционална, но и тази за 200 лева ще свърши, в крайна сметка същата работа. Бебешките дрешки много трудно се износват и със сигурност приятели и близки ще ви подарят такива, останали от техните деца. Що се отнася до годините напред, в които ще има по-сериозни разходи като такива за образование например, никой не може да бъде 100% сигурен какво точно ще е финансовото му състояние след години. По тази логика би трябвало да се страхуваме всички да създаваме семейства, да започваме бизнеси, да се включваме в проекти, понеже не ни е ясно след години каква може да е ситуацията. Как въобще щеше функционира човечеството, ако такъв страх водеше всички?

Друга често посочвана причина е още по-отвлеченото “не е дошло времето”. Истината е, че ако чакаме перфектните обстоятелства за каквото и да било, такива просто няма да дойдат и живота ще си преминава, а ние ще си чакаме да ни се наредят в правилната фигура звездите. Какво значи “не е дошло времето” като си в детеродна възраст, която в крайна сметка няма да трае вечно? Какво значи “не е дошло времето” като имаш здраве да родиш и имаш здраве да работиш? Кое време трябва да дойде?

Имаш правото да задържиш детето, дори партньорът ти да изключва този вариант

В случаите, в които бащата настоява за аборт, почти винаги става въпрос за липса на истинско обвързване между двамата партньори. Нима един човек, който не желае да се обвърже с теб за годините напред има правото да ти наложи какво да направиш с тялото си и това на детето си, при което последствията ще ги носиш ти пак така години напред, когато не е ясно ще бъде ли въобще този човек част от живота ти? Ако този човек в такъв момент продължава да поставя собствените си планове на първо място, без да мисли особено за здравето ти, за факта, че жената в по-къс период от време може да стане безрисково майка, нима мислиш, че чертае в ума си едно бъдеще, в което и ти си задължително там? Бих се обзаложила, че неговите интереси чертаят бъдещето му, а ти си там единствено ако се окаже, че се вписваш в тях. Дори да изключва варианта за раждане, ти не го изключвай просто заради него. Да, ще бъде трудно, но не и невъзможно. Има програми за самотни майки, от които може да се възползваш. Направи спокойно избора си да станеш майка, и нека той направи своя дали да порасне извън собствения си свят и да стане баща или не.

В заключение ще завърша с това, че човек не е господар на живота. Аз заченах в момент, в който вероятността за това беше малка. Спомням си как разбрах за бебето няколко дни след посещението си на църковна проповед, която случайно се оказа за родителството. Това промени позицията ми от това да мисля, че децата са нещо, което ние решаваме кога, как и дали, в това да мисля за децата като подаръци от Бога.

Сподели!