Safe People на Henry Cloud и John Townsend е книга за взаимоотношенията и за човешката душа. За мен това е от предпочитаните типове християнска литература, защото е разбираема и се занимава въпроси, които са наболели и които всеки един човек независимо от религиозната си принадлежност, си задава под една или друга форма.
Една от главите, които изключително много ме впечатли е за четирите основни крепости в човешките умове, чрез който разрушаваме живота си. Това са четири характеристики, присъщи на хората, които довеждат до деструктивни начини на мислене и действие.
1. Човекът е завистлив
Две приятелки – нека ги наречем Ана и Мария се срещат на кафе. Преди да преминем към разгховора им – ето малко предистория: И двете жени са сами. Ана е неомъжена, а Мария е разведена и отглежда сама сина си. И двете искат да се омъжат. Преди няколко месеца те заедно са били на събитие за запознанства и там Ана се е запознала с Петър, а Мария – с Емил. При Ана все още нищо по-специално не се е случило, освен това, че от време на време поддържат връзка, а Мария и Петър вече няколко пъти се срещат ексклузивно и последния път са решили да започнат официално връзка. Сега Мария споделя радостната новина с приятелката си Ана.
“Не мога да разбера как го правиш… Ето, вече веднъж си била омъжена и сега пак започват да ти се получават нещата. При мен не става така… Не е честно…” – вместо Ана да сподели радостта на приятелката си, завистта в сърцето й показва урудливата си глава.
Болезнената истина е, че всеки човек завижда… Завистта изкривява мисленето. Милостта и щедростта показани към друг човек започват да изглеждат като нещо нечестно, което ощетява самите нас. В Матей 20 е разказана една такава история:
“Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни; и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха. Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото. А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни? Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, и каквото е право ще получите. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите. И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз? Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе. Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?”
Заплатата посочена тук, е била добро възнаграждение за един ден работа за онзи стандарт. Роптаещите работници първоначално са се съгласили доброволно и са щели да бъдат доволни от деня, ако не са завидели.
Завистта извира директно от сърцето на Сатана, който виждайки Божията слава я пожела за себе си. “А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.” (Исая 14:13-14)
Завистта пречи на завистника да бъде обичан. Той не вижда доброто, което е дошло при него. И така не може да му се наслади, не го забелязва или дори го отхвърля. Това може да прерастне в начин на мислене, при който чуждото, понеже е чуждо, се счита винаги за по-добро.
2. Човекът желае да бъде самодостатъчен
Човекът е създаден с нужди. Нуждае се на от Създателя си пряко, има редица физически потребности и нещо, което мнозина не искат да признаят – човек се нуждае от други хора. Не е лесно понякога да преклониш колене и да молиш за снабдяване Бога. А още по-неприятно е да покажеш колко уязвим можеш да бъдеш пред други човеци, особено като виждаш че и те са несъвършени.
Колко духовно звучи: “Аз имам нужда само от Бог”. Вярно е, но не и в смисъла, в който често се употребява. Човек има нужда от обичта на други хора. Просто Бог е този който изпраща такива хора в живота ни. Подобно на нуждата ни от кислород например – за да функционираме, трябва да го вдишваме. Способността да дишаме, обаче и планета с кислородна обвивка – и двете са Божии дела. Нуждата от Бог тук е косвена – като Източник на благата, който са ни нужни.
Други пък приемат самодостатъчността като сила на характера.
И така с “духовно обяснение” или с мнима “сила”има хора, които не желаят да признаят нуждите и слабостите си, които възприемат получаването на любов и подкрепа от други хора като незрялост или слабост. Често когато някой е получил депресия, проблеми в брака, тревожсност или друг емоционален проблем, му се казва “Трябва да имаш повече вяра.” Но истината е, че за някои тежки моменти от живота, Бог просто не е предвиждал да ги преминаваме сами. Имало е хора, които са били способни да послужат и да дадат подкрепата си, а ние в желанието си да бъдем самодостатъчни, не сме я искали.
Трудно е да бъдеш във взаимоотношение с човек, който е самодостатъчен. Ако виждаш, че в дълог период от време само ти си този, който споделя за проблемите си, взаимоотношението прилича повече на пациент-лекар отколкото на равностойно приятелство. Друг проблем е, че човек който вижда своите трудни моменти не като нещо, за което трябва да търси помощ, започва да гледа на теб като на някой по-нисък, по-неспособен – очевидно – той се “справя” сам, а ти – не… Това убива емпатията и състраданието във взаимоотношението.
3. Човекът е изискващ
Тайно и често неизказано дори пред самите себе си, хората вярват, че те заслужават не просто нещо, което е добро, но нещо което е наистина специално, нещо което е по-добро в сравнение с това, което получават другите.
Друго проявление на този начин на мислене е, когато хората смятат, че другите са им длъжни. В такива случаи отговорът “не” е неприемлив, даването на отказ се счита за нещо непременно грешно. Да бъдеш изискващ е различно от това да си в нужда. Ако например поканя свой приятел да дойде с мен, но той ми откаже поради заетост, мога да бъда тъжна, че няма да прекараме времето заедно, но също така мога и да бъда гневна, да започна и да изисквам да се съобрази с мен. Първото е отговорът на човека в нужда, вторият е отговорът на изискващия човек. (Тук се разграничаваме от случаите, в които даден човек нарушава вече
дадени обещания или поети задължения.)
Изискващите хора са контролиращи. Трудно е да получат любов, защото се опитват да контролират, а любов може да бъде дадена единствено чрез свободна воля, не под контрол и не по принуда.
4. Човекът прекрачва границата
Грехът се извършва, когато човек е с отношение, че е готов да прекрачи границата. Понякога е от слабост – в труден период си и си позволяваш да посягаш към чашката – поне с това да почувстваш, че има компенсация за теб.
Или факта, че нещо е забранено, те кара да се разбунтуваш, да получиш усещането за свобода постъпвайки по “своя начин”, но не мислиш дали тази забрана не е там, за да те предпази.
Владо има проблеми с порнографията. Бори се срещу това, но пада. Днес отново има среща с групата за подкрепа и разказва как отново е прекрачил границата. И пак срещаме някои духовни отговори: “Чети повече Библията”. Владо се съгласява с това, но и този път той не разказва цялата истина. Същият ден е имал спор в работа, недоразумение с жена си и проблем с децата и в момента на слабост вместо тогава да потърси групата за подкрепа, той е “разпуснал” емоционално по друг начин. Сега, след свършен факт, идва. В този случай виждаме комбинация от горните проблеми – той така и не казва цялата история, не идва в самия момент на слабост(самодостатъчност), но вместо подкрепа, си позволява да компенсира като прекрачи границата. Подобен е бил случая и предния път. Проблемът с порнографията е само част от нещата. В човекът има изграден погрешен модел, който веднъж разпознат ще бъде много по-лесно преодолян. В случая две от горните характеристики пречат на това.
Интересен е начинът, по който в книгата е представен грехът. Тук не говорим просто за списък от забранени и позволени действия. Говорим за модели на мислене, за убеждения, за неща който не са външни закони и забрани, а за това какво се може да се крие в сърцатани.
Интерпретацията на текста, която споделям тук не е точен превод, а преразказ с някои стилистични изменения и разсъждения. Вероятно и занапред ще добавям статии по книги на тези двама автори. Подходът, който ползват – директно да назовават проблемите и да не се крият зад добре звучащи клишета е нещо, което имаме нужда по-често да срещане днес.