Вероятно неведнъж сте се сблъсквали със ситуации, в които ставате свидетел на
грешките на другите. По-неприятният случай е когато вие сте и потърпевшият.
Нормално е да се разгневите. Но как е редно да постъпите?
Ако потиснете емоциите в себе си така, че да ги “запечатате”, трупате напрежение.
По-сложно става ако случилата се ситуация не е еднократна, а е състояние, системно повтаряне на нараняващо ви поведение. За съжаление, нерядко добродетели като милост, прошка, търпение и лоялност се бъркат с приемането на насилствено, манипулативно или друг вид злоупотребяващо поведение. Дали липсата на вашата реакция няма да насърчи допълнително всичко това?
Ако пък “си кажете всичко” вероятно вие самите ще нараните човека и ще повредите още взаимоотношението. А може би трябва да го направите, защото ви е грижа и за отсрещния и защото не искате да продължава да повтаря същите грешки?
Ето какви насоки за подобни въпроси можем да намерим в Библията.
- “Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що правиш; Когато те засрами противника ти (Притчи 25:8)”
- “Не казвай: Ще въздам за злото; почакай Господа и Той ще те избави. (Притчи 20:22)”
- “Чест е за човека да страни от препирня. А всеки безумен се кара. (Притчи 20:3)”
- “Не се смятай за мъдър; бой се от Господа и бягай от зло. (Притчи 3:7)”
- “Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни. (Притчи 27:6)”
- “Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее би познал човек пътя
си? (Притчи 20:24)” - “Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, защото човешкият гняв не върши Божия правда. (Яков 1:19-20)”
- “Който не владее духа си е като съборен град без стени. (Притчи 25:28)”
- “Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола. (Ефесяни 4:26-27)”
- “Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата и утихнете (Псалми 4:4) “
Първият стих разкрива, че е вероятно да изпускаме нещо важно от цялата ситуация – нещо, което не сме видели или не знаем и което променя контекста. Можем да останем посрамени ако избързаме и тръгнем да се караме.
И все пак – в един грешен свят вероятно нерядко се случва с нас наистина някой да се опитва да злоупотребява. Втория стих от тази поредица ни говори за избавление. Но избавлението не идва като инициираме саморазправа или по-лошо – планираме отмъщение. Библията ни насърчава да чакаме избавление от Бог. Това, което можем да направим е да страним от ситуации, които могат да ни разпалят гнева или да бъдат нараняващи или компроментиращи за нас или някой около нас – нека бягаме от злото както сме насърчени в четвъртия стих.
Бягството често се възприема като слабост, като безотговорност или като нежелание да се разреши проблема. Може би човека, с който сме в конфликт има нужда от нас, може би неслучайно виждаме проблема и може би Бог ще ни използва като част от разрешението. Както виждаме, в 5) се насърчава искреността, похвалени са “ударите от приятеля”, но нека не забравяме, че не ние, а Бог може да оправи стъпките на човека – стих 6) и да – Бог може да действа и чрез нас. Но Гневът не върши Божията правда 7), което значи, че едва ли Бог ще ни движи докато се гневим и се караме.
Гневът е добър индикатор, че нещо се случва. Зад него често стоят други емоции – страх, срам, усещане за слабост, несигурност… Когато се появи, е добре да потърсим какво още има, което се крие зад него. Това вероятно ще ни даде важна информация за неща, които ни ограничават, за нужди, които имаме, но може би не осъзнаваме… Гневът често идва не за да го изливаме навън, а да обърнем внимание на това, което се случва вътре. След като вече сме погледнали в душата си, намерили сме нуждата си и сме утихнали, можем да погледнем и навън и ако е необходимо да действаме, но вече не движени от гняв, а от мъдрост.
“ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. (Римляни 12:18)”