Днес е денят за прошка. В календара е отбелязан по този начин, но всеки ден, без значение какво е отбелязано за него, е добър ден да простим. Този път ще разгледам един различен аспект на темата – какво НЕ е прошката.
Неведнъж съм попадала на изказвания, приписващи нежеланието на човек да прости, на егоизма, на гордостта или на жестокосърдечието. Със сигурност има случаи, в които това е така, обаче хората често бъркат прошката с неща, които макар и на пръв поглед да изглеждат като нея, не са прошка и за това не могат да простят.
Да простиш не означава да отречеш стореното зло или да го омаловажиш.
Първата стъпка в това да простиш, е да признаеш, че наистина срещу теб е било извършено зло. Всъщност ако не признаеш това, няма да има за какво да прощаваш. Един защитен механизъм, който често се включва е човек да започне да омаловажава или дори да отрича. Така сякаш е по-лесно да “преглътнеш” болката. Често за да не рискуваме да изгубим някое взаимоотношение, опитваме да оправдаем някак пред себе си човека, да намерим позитивното. Със сигурност най-вероятно човекът е действал не съвсем осъзнато, дори може би с добро намерение. Вероятно и ситуацията може да се обърне за добро. Но това съвсем не означава, че неправилното и нараняващо отношение е нещо нормално. Когато започнем да наричаме злото добро, рискуваме да замъглим собственото си възприятие и да започнем системно да приемаме в живота си лошо отношение. Тук достигаме е до втория мит за прошката:
Да простиш не означава да дадеш позволение и в бъдеще да се отнасят с теб нараняващо.
Ако например човек, на който си доверил тайни неща, ги разпространи, това да простиш не е равносилно на това да продължиш да му споделяш. Докато той не изгради характер и не докаже, че е способен да му се има доверие, не е нужно да се поемат рискове с такъв човек. Прошката означава да спреш да търсиш сметка за миналото и да си отворен, че е възможна промяна в бъдещето.
Да простиш не винаги означава да възстановиш взаимоотношението до предното му състояние.
Причина е възможно да бъде това, което разгледахме и в предната точка – човекът може на този етап да няма изграден характер годен за доверие. Друга причина може да е, че човекът не е потърсил искрено прошка. В този случай не е нужно той да направи крачката, ние можем дори без да го е искал, да простим. За възстановяване на взаимоотношението, обаче са нужни и двете страни.
Прошката освобождава на първо място нас самите. Вместо да гледаме назад и да търсим да съберем “дълга” от длъжниците си, когато простим можем да продължим напред. Дълг може да бъде нараняване, престъпление срещу нас или срещу хора които обичаме. Дълг може да бъде признанието, любовта или уважението, които никога не сме получили от важен за нас човек. Когато простим, преставаме да живеем в нараняването, спираме да търсим от конкретния човек това, което ни е било отказвано, свободни сме да продължим напред и да намерим в бъдещето по-добри дни…