Ето и една класация от малко известни факти за Исус и за християнството, които могат да провокират всеки (дори атеистите) към размисли:
Дали Исус е съществувал не е въпрос на вяра – исторически е доказано.
И до ден днешен има хора, които оспорват съществуването на Исус като историческа личност.
Защо никой не поставя под съмнение съществуването на Клеопатра, Аристотел или Нерон, например? За Исус има в пъти повече исторически извори. Те, освен това, като датировка са доста по-близки до времето, в което е бил на Земята, отколкото източниците за други, неоспорими исторически личности.
За Исус говорят не само Негови последователи. Йосиф Флавий, например, историк от първи век го споменава в своите трудове.
Той се изказва за Него като за “мъдър учител”, разпънат при управлението на Пилат. Разказите на Йосиф Флавий са от голямо значение, защото като историк той се оказва много точен и благонадежден. Негови описания, са потвърдени от археологически разкопки при Масада, както и от творби на други историци.
Потвърдено е от трети източници затъмнението, което е съпътствало разпятието на Исус.
Талий е историк, който през 52 г. сл. Хр. съставя история на източния средиземноморски свят. Откъсите, които са достигнали до нас днес включват описание на природно явление , което обяснява като слънчево затъмнение.
Също така Флегон, гръцки автор от Кария съобщава, че в четвъртата година от 202-та Олимпиада е станало най-голямото слънчево затъмнение. Като година това съвпада с 33 г. сл. Хр – когато Исус е бил разпънат.
Ето какво пише в Библията по този повод: “Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.” (Лука 23:44-45).
В Талмуда има текстове за чудесата на Исус
Юдеите, които не припознават в Исус Месията също пишат за Него.
Разкази в Талмуда подкрепят евангелските разкази за изцеленията и чудесата, които Исус е извършвал, но приписват тези дела на магьосничество и заявяват, че Исус справедливо е бил осъден на смърт.
Срещите на хора с Исус след смъртта Му нямат логично обяснение, ако бъде изключено възкресението като такова
Много от скептиците опитват да обяснят разказите за срещите с Исус след смъртта Му с периода на отричане, през който хората минават при загубата на близък човек.
Ето два от записаните в Библията разкази е напълно нелогично да влезнат в тази графа.
Първият е, срещата на Исус след възкресението с общо 500 човека събрани на едно място. Вторият е срещата на Исус с апостол Павел, който до тогава не e имал личен контакт с Него. Павел дори е бил противник на зараждащите се движения, появили се като следствие от дейността на Исус. След въпросната среща той става също Негов последовател с риск за живота си.
Книгите от Новият Завет са най-достоверния исторически извор за времето си
Това, което достига до нас от древните книги, са преписи на преписи.
Оригиналите са загубени. Колкото повече открити преписа има едно произведение, толкова по-лесно е за историците да видят съвпаденията между тези преписи и по тях да възстановят текста както е бил в оригинал.
От Новия Завет има повече от 5000 преписа достигнали до наши дни. За сравнение, следващата творба по брой преписи от този период е “Илиада” на Омир, от която съвременните историци разполагат с по-малко от 600 преписа. Други книги от същото време са “Хроники на имперския Рим” от Тацит – един единствен препис – и “Юдейски войни” на Йосиф Флавий – девет преписа.
Друго предимство на Новия Завет е, че част от преписите са направени две поколения след написването на оригиналните, докато в случая с други древни текстове са изминали навярно пет, осем или десет века между оригинала и най-стария оцелял препис.
Ако темата ви е интересна, може да разгледате по-подробна информация в тази статия.
Исус е жив и днес
Вероятно звучи налудничаво, но… факт е, че възкресението и вечният живот е вярването, което обединява всички християнски деноминации.
Всичко това е не някак “символично” или “просто духовно”. След възкресението Си, Исус има тяло, което Тома “Неверни” държи да докосне, за да се убеди. Също, Исус не умира повторно и в Библията се твърди, че ще дойде пак на Земята.
Ако наистина повярваме в това, виждането ни би се променило коренно. Ако наистина животът ни ще продължи отвъд този свят, ако някой ден всички ние ще преживеем възкресение, както е обещано в Библията, то тогава всички сегашни земни постижения биха “олекнали” доста като важност и вместо тях на преден план биха застанали нещата, които ще останат наши за вечността.
Има ли такива неща?
Това са взаимоотношенията и любовта, която сме показали на хората.
