Когато мисля за благовестието се сещам за Христос, Който нахрани с няколко хляба няколко хиляди души. По същия начин е и благовестителят – той раздава част от сърцето си на мнозина и това не го ограбва и не го изчерпва. Бог е вложил в сърцето му Своето Слово, което дарява изобилно с живот всеки един нуждаещ се.
Ако имате в сърцето си думи, който ще донесат насърчение, думи на благословение, думи, който ще излекуват или утешат, думи на живот, не ги задържайте, споделете ги с човека, за който са…
Няма друг начин да благовестваме, освен ако не говорим със сърцето си. Не можем да донесем добрата вест ако не обичаме, ако не ни е грижа за душата, за която Христос умря.
Когато си мисля за благовестието, аз виждам, че добрата новина, която носим, не е като новините, които този свят ежедневно ни поднася. Казват: “Няма нищо по-старо от вчерашния вестник” и с това светът сам свидетелства за своята преходност и тленност. Един ден този свят, с цялата си суета, с всичките си събития ще изгори като остарял и непотребен вече на никого вестник…
Благата вест е послание към хората, донесено от един друг свят, в който царува вечността. Това е единствената новина, която продължава да е актуална вече 2000 години.
Когато си мисля за благовестието, аз си спомням момента, в който Ангелът срещна Мария… Благовещение е един специален празник за жените. Първата жена – Ева – беше тази, която донесе плода довел смъртта за човеците. Името “Ева” значи “майка на всички живи” и това беше първоначалното предназначение на жената – да бъде майка, т.е. да носи живот. Но Ева донесе смърт. И ето сега Мария, нейна потомка носеше Живота с главно “Ж”. Мария изпълни това, за което жената бе създадена – да носи Живота…
Когато си мисля за благовестието, аз се сещам за неговата същност и какво точно казва то. Благовестието е за теб, който си болен, за теб, който си угнетен, за теб, който изпитваш болка, унижение, срам, страх, за теб, който си вързан или окован, за теб, който си затворен, за теб, който си в лишение, за теб, чийто дни на тази земя – добри или лоши, един ден ще свършат…Всичко това зло спохожда хората заради греха, който има сила в животите им, защото те самите са отворили врата за него. Добрата вест е, че всичкото това зло има край…
“Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница, да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи… ” (Исая 61:1-2)
На света дойде Този, който изпълни обещанието за освобождение и каза тези думи от Свое лице. Добрата вест е, че Бог толкова обича човека, че дойде на земята и умря, и възкръсна, и даде откуп за всяка болка, немощ и теснота. И не само това, но и смъртта, която е неизбежна за всеки от нас, дори бе победена на кръста. Благата вест ни казва, че смъртта няма да бъде нашата вечна съдба и един ден, ние ще получим възкресение…
Човека, създаден по Божие подобие, предназначен за нетление и за образ на вечното битие, по измама на дявола прие смъртта за своя съдба, но Бог по голямата си милост и любов плати цената и отключи портите на смъртта и всеки, който повярва във Възкръсналия Христос и Го приеме в сърцето си ще получи вечен живот…