Може ли всъщност един любящ Баща да иска някое от децата му да страда?
Въпросът е риторичен. Все пак, понякога Бог допуска страдание в живота ни като единственото останало средство, за дадената ситуация, с цел да ни изгради и направи по-добри хора.
Крайно и неразумно е да отхвърлим страданието напълно и да очакваме живот пълен само с приятни емоции и удоволствия.
В един грешен свят, бъдейки и самите ние толкова несъвършени и слаби, е напълно нормално да срещаме предизвикателства и несгоди. И да, Бог има възможност, но не би отстранил от пътя ни всеки един проблем.
Дали пътуването ни през живота щеше да е по-приятно ако ни бяха спестени проблемите и някак чудедейно отстранени? Несъмнено… Но част от крайната дестинация на нашия житейски път сме самите ние. Част от целта е да пристигнем като зрели и изградени личности, научени да побеждават.
Крайно и неразумно е обаче и да мислим, че всеки проблем в живота ни е нарочно поставен от Бог пред нас и разрешаването му е едва ли не грях.
Познавам толкова много хора, които чакат Бог “да бъде в контрол”, “да оправи пътищата им” и докато това стане си мислят, че характерът им се усъвършенства от болката, в която живеят.
Истината е, че болката сама по себе си не винаги ни прави по-смирени…
Понякога може да ни направи по-състрадателни към другите, но понякога може да ни изпълни с гняв и огорчение.
Не бива да издигаме в култ нито радостта, нито страданието.
За съжаление доста вярващи живеят в страдание просто защото са невежи в дадена област и не знаят как функционира животът.
Ето няколко примера.
Мъж с финансови проблеми и ниска квалификация години наред изпитва сериозни трудности, но така и не се захваща да придобие умения и да има възможност за по-стабилна работа.
“Бог е в контрол” – казва си. Да и Бог, Който е в контрол ти е дал таланти, които обаче ти трябва да развиеш и да прецениш как да използваш за добро.
Млада жена иска да се омъжи, но годините минават и човек за нея не се появява. Успокояват я, че Бог е в контрол и претисненията, които изпитва я изграждат. За това трябва да стисне зъби и да чака.
Успокояват я с празни и неработещи мантри, а би трябвало да я стреснат с истината: тя е твърде затворена и необщителна. Освен това е с наднормено тегло и изглежда неугледно и занемарено.
Плътско ли звучи? Освен духовни закони, в този свят действат и естествени закони, които отново Бог е установил. И да – един такъв закон е, че мъжете харесват за партньори добре изглеждащи жени. И не това не е лошо. Да изглеждаш добре е признак на добро здраве. Да изглеждаш зле в голям процент от случаите е признак на здравословни и емоционални проблеми…
Върнахме се отново към проблемите… И да затворим темата с момичето – Бог желае тя да общува с радост. Бог желае тя да е здрава и да изглежда добре. Но от нея зависи ще работи ли в тези посоки или просто ще си каже: “Това е. Съдбата ми е да съм самотна и тъжна. Но поне така ще стана смирена, за разлика от щастливите хора около мен, за които бас хващам, че са и горди.”
Е, тук усещате ли как и завистта започва да се прокрадва в сърцето й?
А това, както знаем е от делата на плътта, вместо от плодовете на Духа.
За съжаление, дълго време неразрешените проблеми довеждат точно до това: сравнения, завист, съперничество, огорчение, гняв…
Бог не иска да киснем в проблеми.
Той ни е дал средствата да ги разрешаваме. Да, със сигурност ще претърпяваме и негативни последствия от стари грешки, чужди грешки или обстоятелствата на този несъвършен свят. Не всичко е контрола ни. Но достатъчно много неща са.
Просто от нас зависи ще търсим ли решения.
Вярвам, че търсейки решения ние установяваме Божия ред в живота си, а дърпайки се назад, казваме често едно пасивно “да” на хаоса и тъмнината.
И ще завърша с една любима фраза от не кой да е, а от Самия Исус: “Който търси, намира.”