Обичам да чувам брачните клетви… И не само заради романтиката, красивата обстановка и атмосферата. Не само защото споделям щастието на тези, които ги израчат… В тях е отразена една дълбоко вкоренена в мен мечта… Повече от мечтата за моя сватба… Мечтата за вечността.
Гледам този свят и виждам как злото разделя хората: раздразнението, болката, огорчението, непростителността… А в тези клетви се казва, че в зло ще бъдат заедно, че ще преодолеят заедно, един до друг всичко това…
Гледам този свят и виждам как понякога и доброто разделя хората: триумф на единия, отворени възможности, нови хоризонти и той или тя с готовност иска да полети към тях, а другарят се превръща в… багаж, ненужен. А в тези клетви се казва, че в доброто те ще бъдат заедно, че ще посрещат заедно новите изгреви в животите си, ще летят на крилете на общите мечти.
Гледам този свят и виждам как тъгата разделя хората. Тежко е на единия, затваря се, не споделя за да не товари другия и докато се осъзнаят вече планини стоят между тях. А в тези клетви се казва, че ще бъдат заедно в тъгата, заедно ще плачат в дъжда и заедно ще дочакат слънчевите лъчи да пронижат облака и да им се усмихне в небосвода дъгата – и тя символ на един древен завет.
Но не само тъгата, радостта също понякога разделя хората… Весел си, радостен, въодушевен и всичко това трябва да го развалиш заради другия… който точно сега се терзае… Точно сега трябва да го успокояваш… А в тези клетви те казват, че ще са заедно и в радостта… Може би единият ще трябва да чака понякога на светлия й праг другаря си, за да минат в нея заедно и да им бъде после двойна…
Гледам този свят и виждам как бедността разделя хората. Оскъдицата покачва напрежението, все по-често трябва да се прави избор между една или друга нужда: между това, което тя смята за по-важно или това, което е според него такова… И сякаш с оскъдицата на парите се появява и сокъдица на любовта… А в тези клетви се казва, че в бедността ще бъдат заедно, че приоритет ще бъде и за двамата любовта, че когато нищо друго не остава – ще бъде тя…
Но не само бедността, и богатството разделя хората. Замогваш се, потръгва ти и сякаш в теб се ражда гордостта. Старите приятели не са ти вече по стандарта, нови – по-излъскани вече ти подхождат. Подхожда ти нова, по-засукана жена или пък нов по-„елитен” мъж… А в клетвите се казва, че в богатството ще бъдат заедно, верни един на друг и на това, което са…
Гледам света и виждам, че болестта разделя хората. Да станеш болногледач, да се лишиш от удоволствия, от приятни емоции, да носиш другия, които е недпособен редом до теб сам да крачи… Това уморява… Просто даваш и даваш… дните си, тревогите си, мечтите си… А в клетвите се казва, че ще устоят и двамата в това, един на друг ще носят болките и заедно ще посрещат изцелението…
Но не само болестта, в този свят и чудесното здраве … разделя хората. Младост, красота, сила… „Дали не мога някой “по-така” да имам? Мога, да…” И червеят на съмнението изгризва отвътре увереността за взаимоотношението. А в тези се клетви се казва „и в здраве”, че силата си и красотата си ще дадеш на единствения за теб любим…
В днешно време хората рядко казват тези клетви, защото толкова зли и толкова добри неща ще дойдат и вероятно никой не иска да лъже… Хората дори уговорки не смеят да правят, може нещо да възникне…. Но аз обичам тези клетви и виждам тези, които устояват в тях… Това ми дава надежда, че сме повече от този преходен свят, дава ми усещане за непреходност…
Брачните клетви завършват със целувка, целувката на двама влюбени, но и целувката, с която небето обещава вечност на земята…