Да даваме обещания, които в последствие не спазваме, е грехът на празнословието.
За съжаление, това се случва доста често на доста от нас.
Причината не е, че сме изпечени лъжци, опитващи се да измамят другия. В 99% от случаите неизпълнените обещания започват като добри намерения.
Мечтите и неизпълнениете обещания
Нека вземем за пример Пешо.
Пешо е програмист и има страхотна идея: да създаде приложение, което ще помага на хората ефективно да организират времето си.
Пешо има толкова много планове за функционалности, които може да добави и да направи продукта полезен за хората: напомняния, помагащи да се спре загубата на време в социалните мрежи, асистент за пазаруване онлайн (спестяващ освен време също и пари!), графици на ежедневието, списъци със задачи, точки по приоритети, помодоро таймери и т.н. и т.н…
Утре той има среща с инвеститор, който е проявил интерес към проекта.
В ума си Пешо чертае картини на готовото вече приложение, на многото хора, които го ползват и как заради това, че вече са по-ефективни, прекарват повече време със семействата си и с приятелите си. Пешо вижда мислено техните усмивки, вижда доволния инвеститор, вижда печалбите и успеха от чудесния проект…
Толкова е мотивиран и енергията, която го изпълва в момента, му дава увереност, че дори по-сложните неща за разработка ще станат за желаното от инвеститора време. Е, може би с малко повече напъни…
Казва си, че си струва да работи за някакъв период до по-късно вечер. Би се отказал и от нощния сън за ден-два…
Страхът да не разочароваме
Нека видим и случая на Наталия…
Нейна приятелка я моли да й помогне с превод на английски. Наталия е с много добър английски. За съжаление, точно сега е започнала нова работа и също така, тъкмо се е преместила в нова квартира.
Приятелката й знае за тези промени и дори се замисля дали да не поиска помощ от Теди, която не е толкова добра с английския като Наталия, но е на разположение и ще свърши работа.
Наталия не обича да отказва. Само мисълта за разочарования поглед на човека от среща я кара с готовност да каже “да”
Ето така започват много от неизпълнените обещания: с красиви картини показващи какво бихме могли да постигнем или с нежелание да донесем разочарование.
Тук е моментът, в който ще включа въпроса:
А къде е Бог?
И не, не питам, защото тематиката, която поддържаме е за вярата, а защото единственият начин, да се научим да държим на думата си, е като погледнем към Него.
Едно е сигурно: ще дойде ден когато всички ние ще застанем пред лицето Му и ще държим отчет за всяка наша дума.
“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.” (Матей 12:36)
Мечтите ни, дори да ги постигнем, ще бъдат временни – за тази земя. Очакванията на хората не трябва да застават пред очакванията на Бог към нас, едно от които е да бъдем верни.
Картината на страшния съд, неизбежен за всеки от нас, е нещо, пред което картините дори за най-желаните ни мечти бледнеят.
Няма да ни е никак приятно да се окаже, че сме живели като неразумни празнословци.
Вижте, за вярващите е особено важно всичко това. Ако не държим на думата си в ежедневните, “светските” неща, как можем да очакваме, че благовестието ни ще бъде чуто?
Ако хората виждат, че не могат да ни имат доверие за земното, как да ни повярват за духовните истини?
“Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл. По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш. Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <Божия> служител, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?” (Еклесиаст 4-5:4)
Нека Пешо се срещне с инвеститора си и му обещае не 15, а 5 неща, които обаче да може реално да се изпълнят за желания срок…
Нека Наталия просто откаже този път на тази нейна приятелка, която и без това има алтернатива за помощ с превода…
Нека ние да не бързаме да обещаваме, водени от емоции, и да помним, че Бог е Този, пред когото стоим и пред когото в крайна сметка ще отговаряме.