Имаш ли идоли? Провери тези 4 области!

имаш ли идоли

Под идол в днешно време, вярващите често разбират: 

  • носенето на талисмани или амулети,
  • спазването на определени традиции с предполагаем езически произход, като мартениците например
  • поддържането на суеверни схващания

Дали наистина е толкова просто?

Дали ако не правим никое от гореизброените неща, значи че със сигурност нямаме идоли?

Истината е, че в идоли за нас могат да се превърнат много, много неща. Можем дори да ги оправдаваме с привидно богоугодни мотиви.

Пари

В идол често се превръща стремежът към пари и богатство, а “алибитата” могат да са много.

Например, “полага ми се да имам много, защото съм дете на Царя на Вселената”. 

Истината е, че за Царя на Вселената, “да имам много” няма как да се равнява на определено количество финикийски знаци. За Създателя на Вечността “много” в никакъв случай не значи преходното земно богатство.

“Искам да имам много, за да дарявам и много за Божието дело и така то да напредва и по-мощно да се изявява”.

По тази логика, Исус може би направи стратегическа грешка като се роди в обикновено, дори по-скоро бедно семейство. Дори раждането Му се осъществи в… обор… Исусе, нямаше ли по-мощно да се изявиш, ако се беше родил като другите царе – в палат…

“Искам да се запася, защото това ще ми даде сигурност”.

или…

“Искам да натрупам повече, защото с това ще покажа как съм добър настойник..”

Идолите, като едни лъжебогове, си служат с лъжи, в които хората започват да вярват. Лъжа е, например, че без Бог имаме сигурност. Вярно е, че и ние имаме лична отговорност и настойничество, но както Исус каза, “защото каква полза за човека, ако придобие цел свят, а повреди на душата си” (Матей 16:26)

Нашата душа е най-ценното нещо, на което сме поставени като настойници.

Хора

В идол може да се превърне възхищението ни към даден човек.

И тук отново нещата могат да звучат духовно.

Например: “Аз почитам и се възхищавам на моя пастор и това отношение е за слава на Бога.”

Разгорещените дискусии в социалните мрежи по въпросите свързани с ваксините и фактите около Ковид извадиха на яве притеснителни поведения..

Многоуважавани личности, включително известни служители от църкви и пастори, се случваше да разпространяват грешни факти в свои изказвания. И дори когато истината ставаше явна, техни последователи продължаваха да бранят погрешните позиции, за да запазят по някакъв начин имиджа им на непогрешимост.

Хора сме и допускаме грешки – това е нормално. Вярвам, че да си милостив и уважителен не означава да не признаваш грешките, а напротив – да даваш пространство те да се случват.

Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.” (Еремия 17:5).

Ние трябва да ценим истината. Не е богоугодно, а и не е разумно да не приемаме поправка и да упорстваме в грешката, само и само за да издигаме хора до ниво на пълна непогрешимост. Защото такова ниво принадлежи само на Бог, за Който се казва, че Той ” и у Ангелите Си съглежда недостатъци” (Йов 4:18)

Стремежи и харесвания

Идол могат да бъдат други наши пристрастия.

Можем да имаме такива и към мода, политически позиции, музикални групи или изпълнители, известни личности, определен стил на живот, начин на хранене…

Сами по себе си всички тези неща не са лоши. Неслучайно сме създадени от Бог по определен начин: харесваме дадени неща, имаме свои стремежи, предпочитания, свой стил …

Къде е границата, която прекрачвайки, създаваме идол в сърцето си?

Ако изгубим контрола, е краткият отговор.

Ако сляпо робуваме на мода, ако политическите позиции, на които сме привърженици са толкова силни, че променят взаимоотношенията ни с хора, само защото те мислят по-различно от нас, ако стилът на живот, който искаме да поддържаме или начинът ни на хранене започнат да дирижират всяко наше действие и обсебят всеки наш разговор, значи че е много вероятно да имаме идол.

Одобрение

Идол може да бъде и търсенето на човешкото одобрение.

Пак е възможно да си имаме духовно-звучащо оправдание. Например: “Аз искам да бъда добро свидетелство за всички около мен.” Или: “Желая да поддържам мир с всички.”

Доброто свидетелство престава да бъде “добро” и мирът вече не е от Бога, ако цената са компромиси и тръгване на човека срещу собствените му убеждения.

А всичко, което не е от убеждение, е грях.” (Римляни 14:23).

Един пример от Библията как търсенето на човешко одобрение се превърна в идол е животът на цар Саул. Той започна с привидно малки компромиси, за да стигне накрая до момент, в който Бог го отхвърли и помаза нов цар. 

И ето, днес Саул е посочван като негативен пример, а не като добро свидетелство.

Истината е, че каквото и да правим, винаги ще има хора, които не ни харесват или не одобряват наши решения.

Божието одобрение е това, което на всяка цена трябва да запазим.

Read more:
Цветница

Тази седмица бях неделна учителка. Беше ... динамично. Поне два поста материал ще имам от този урок. Чудя се дори аз учителката...

Close