Дени е много добър човек. Всички ще се съгласят с това. Ето как протича един типичен нейн ден:
Сутрин. Дени разбира, че шефовете й с големи усилия са успели да привлекат важен клиент за компанията. Обещали са два пъти по-кратки срокове за изпълнение на проекта от конкурентите си на същата цена.
Избрали са Дени да води проекта заради лоялността, която винаги е проявявала до сега.
Дени се съгласява да поеме проекта. Съгласна е да поеме извънредна работа в събота и неделя ако се наложи без да изисква допълнително заплащане. Няма как, това е единственият начин да се спазят сроковете за тази цена и клиентът да не бъде разочарован.
Обяд. Близка приятелка звъни на Дени: “Хайде да обядваме заедно. Имам нужда някой да ме изслуша. Пак се скарахме с мъжа ми…”. Дени отменя уговорката си за фризьор и отива за пореден път да се види в обедната почивка с приятелката си, за да я изслуша. Няма как, приятелството изисква жертви.
Вечер. “Мамо, закъсах я… Имам 3 проекта, които трябва да предам до утре. Малко късно се сетих и ще имам нужда от помощ. Ще ми направиш ли презентацията по география?” “Разбира се, съкровище!” – казва Дени и вътрешно се надява дъщеря й в някакъв момент да стане по-отговорна и да се научи да разпределя по-ефективно времето си.
Дени е с добри намерения, но е изморена и нещастна.
Втори дубъл.
Искам да ви представя Ади. Тя самата нарича себе си “кучка”. Отстоява себе си и се интересува предимно от собственото си щастие и благополучие. Ето и един нейн ден.
Сутрин. Ади разбира, че шефовете й с големи усилия са успели да привлекат важен клиент за компанията. Обещали са два пъти по-кратки срокове за изпълнение на проекта от конкурентите си на същата цена.
Избрали са Ади да води проекта. Ади бързо пресмята, че без допълнителна работа в събота и неделя няма как да бъде изпълнен проектът за това време. За да се спази обещаната цена, обаче, извънредният труд няма да бъде заплатен.
Ади отказва проекта без никакво колебание. Какво съвпадение, тя има насрочено интервю в друга фирма след ден. “Майната им на шефовете… Който си дава обещанията на клиентите, да си намери начин да си ги спазва…”
Изплашени, че ще изпуснат поръчката, шефовете на Ади й предлагат увеличение с 200%, ако се навие да поеме проекта и го завърши. Звучи добре, но едва ли просто думи от хора така щедри на неизпълними обещания са достатъчни.
Обяд. След такава сутрин, Ади има нужда от качествена обедна почивка. Късмет, резервирала си е час при фризьор и там ще има възможност да обмисли още ситуацията в работа. Телефонът обаче звъни. “Хайде да обядваме заедно. Имам нужда някой да ме изслуша. Пак се скарахме с мъжа ми…” – една от приятелките на Ади е. “Скъпа, бързам много. Съжалявам!” – отговаря накратко Ади. “Хм, откъде реши пък, че аз ще й бъда кошчето за емоционални отпадъци. Сори!”
Вечер. “Мамо, закъсах я… Имам 3 проекта, които да предам до утре. Малко късно се сетих и ще имам нужда от помощ. Ще ми направиш ли презентацията по география?” “И аз съм човек, съкровище! В 10:00 вечерта проекти…. Забрави!” – казва Ади и пожелава “лека нощ” на дъщеря си.
Ади е уважавана. На добра заплата е, има достатъчно време за себе си и е сравнително спокойна. Но отношението й е предимно егоистично и себично. Просто не мисли за чувствата на другите.
Защо на добрите хора им се случват лоши неща, а към не толкова добрите, сякаш съдбата е по-благосклонна?
Аз имам обаче и още няколко въпроса. Защо ако поведението на Дени е толкова “добро”, то резултатът е косвено насърчаване на нелоялност към клиентите с нереалистични обещания, понеже има “кой да отнесе” работата в събота и неделя? Впрочем това е нелоялност и към служителите – да очакваш, че доброволният труд в събота и неделя е нещо, което все някой трябва да свърши…
Защо приятелството и готовността да изслушва пак и пак поредната лична драма, не лекува ситуацията на приятелката на Дени? Защо тази приятелка с години наред продължава да се лута в личния си живот и промяна няма с или без Дени?
Как детето на Дени ще се научи да си организира времето, да си приоритизира задачите, ако някой друг все го “спасява” и така всъщност му пречи да си вземе урока по лична отговорност?
Какво значи да си добър?
Дени е с добро сърце и с любящо отношение, но…
“Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.”
Матей 7:17-18
Ако това е определението ни за “добро”, то резултатите в живота на Дени не са добри, съответно няма как да наречем и поведението и “добро”.
Всъщност Ади действа по-правилно, защото знае приоритетите си и не е се бърка в неща, които не са нейна работа.
Трети дубъл.
Ще ви представя Мария. Ето как протече и нейния ден в тази роля.
Сутрин. Мария разбира, че шефовете й с големи усилия са успели да привлекат важен клиент за компанията. Обещали са два пъти по-кратки срокове за изпълнение на проекта от конкурентите си на същата цена.
Избрали са Мария да води проекта. Тя бързо разбира, че без допълнителна работа в събота и неделя няма как да бъде изпълнен проектът за това време. Уточнено е, че извънредният труд няма да бъде заплатен, за да се спази цената.
Мария отказва проекта при тези условия, но ако се договирят по-реалистични срокове, е готова да помисли отново. Мария предполага, че нейните преки шефове са под натиск да дават подобни обещания. Но тя самата предпочита да не работи по този начин “на ръба”. За това решава, за всеки случай, да потърси още същия ден свободни позиции в други компании.
Обяд. След такава сутрин, Мария има нужда от качествена обедна почивка. Късмет, резервирала си е час при фризьор и там ще има възможност да обмисли още ситуацията в работа. Телефонът обаче звъни.
“Хайде да обядваме заедно, Мими. Имам нужда някой да ме изслуша. Пак се скарахме с мъжа ми…” – една от приятелките на Мария е. “Толкова съжалявам, скъпа…. Днес на обяд имам друг ангажимент…. Можем да поговорим по телефона за 10-15 минути…”, “Не е за телефон? Да, разбирам… За съжаление обаче няма как да ти обещая среща тези дни.”
Мария иска приятелката й да бъде щастлива, но истината е, че няма какво да направи, за да разреши личните й проблеми.
Няма как да даде мнение или съвет за ситуацията без да знае и гледната точка на мъжа й. Споделянето донякъде помага, но само донякъде. Често твърде многото говорене насърчава приятелката й да се оплаква все повече и повече… Знаейки, че няма как да разреши ситуацията, Мария поне не иска да насърчава това отношение на оплакване и негативизъм.
Вечер. “Мамо, помощ… Имам 3 проекта, които да предам до утре. Малко късно се сетих… Ще ми направиш ли презентацията по география?”
“Скъпа, знаеш ли какво е важно за мен? Не е това утре да те оценят с високи оценки по трите проекта. За мен е важно да се научиш да разпределяш времето си, да поемаш отговорност и да спазваш ангажиментите си. Сега помисли добре какво се случи тази седмица и как може да организираш графика си следващия път, за да си готова навреме. Помисли и утре ще поговорим.” – казва Мария и пожелава “лека нощ” на дъщеря си.
На повърхността действията на Ади и на Мария си приличат.
Разликата е в двигателя, който ги задвижва и мотивира всяка от жените.
Ади е водена от себецентризъм. Често е и осъдителна към околните, мислейки в посоката че другите “си го заслужават”.
Мария, от друга страна, просто осъзнава собствените си ограничения.
Тя не бърза да съди и да критикува, защото е наясно, че не вижда напълно ситуациите на околните. Осъзнава също, че времето й е ограничено и няма как да “огрее” навсякъде. И най-важното – тя следва определени приоритети, според които преценява дали и как да се намеси.
“Бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.”
Матей 10:16
Да, Мария е незлобива в отношението си към хората, но също така е и мъдра.
Животът става по-лесен, когато приемем, че има неща, независещи от нас. Вместо да се опитваме да ги контролираме, най-добре да съсредоточим усилията си в това, което е наше задължение и отговорност.
Всъщност, точно това е смирението. Да знаеш и да приемаш, че имаш ограничения: в знанието, във виждането, в разбирането, във времето, във финансите, в ресурсите…
Смирение е да знаеш кой си и да действаш според обхвата, в който си поставен: нито повече, нито по-малко.