Една от любимите ми песни-хваления е молитва да бъдем с дълбоки корени, които да ни направят непоклатими и несломими. Замислих се веднъж докато слушах тази песен за смисъла й. Пред очите ми изникна картината на една гора с високи, величествени дървета. Замислих се за това, което не виждаме докато се възхищаваме на гледките на подобни гиганти. Не виждаме корените, които са скрити надълбоко под земята. Би ли могъл да е устойчив един такъв гигант ако под земята няма достатъчно здрава коренова система. Нещо повече… В случаи, в които гори са били унищожавани, на мястото им в последствие са ставали свлачища. Нестабилната земна маса е унищожавала райони около себе си, защото ги е нямало гигантите, които да я задържат….
“Вие сте солта на земята” – казва Исус на своите ученици. Отново, солта в ястието е нещо невидимо, но отсъствието й при вкусването, няма как да остане неотчетено. Солта е естествен консервант. Предпазва храната от разваляне.
Ако сме Христови ученици, трябва да сме като солта – с присъствие променящо атмосферата и правещо разлика, пазещо от разваляне. Трябва да сме и като гората, чиито дълбоки корени пазят средата около себе си от разрушение.
“По любовта по между ви ще познаят, че сте Мои ученици” – са отново думи на Исус. Божията любов е като реката правеща почвата около себе си плодородна и способна да отгледа гиганти. Божията любов се излива в един човешки живот най-вече чрез любовта на хората наоколо. Едно здраво вкоренено дърво преплита корените си с тези на съседите си. Да си вкоренен значи да присъстваш в живота на хората около теб, да си преплел състраданието си в скърбите им, неподправеното си доброжелателство в радостите им, помощта си в нуждите им, взаимното споделяне на ежедневието ви. Да си вкоренен означава понякога да изтърпиш, често да преглътнеш егото си, да поискаш прошка, да простиш ти сам, да дадеш от себе си, да се откажеш от обвиненията, да се осмелиш да си искрен и автентичен. Любовта приложена на практика ни “вкоренява”, прави ни присъстващи и няма как да остане незабелязана. Взаимната любов е като огънят, който остава усещането за топлина дори у странника, който просто за малко преминава край него. Вкоренени държим не просто себе си, а и тези, които просто докосват животите ни, както величествената гора държи земята в цялата планина.
Взаимната любов е като огънят, който остава усещането за топлина дори у странника, който просто за малко преминава край него. Вкоренени държим не просто себе си, а и тези, които просто докосват животите ни, както величествената гора държи земята в цялата планина.
