Забавления, удоволствия, шоу-спектакли… Екзотични екскурзии, маркови дрехи, скъпи заведения…. Пари, полулярност, лукс… Светът крещи, че имаме нужда от това, че тези неща означават благополучие, че са знак колко много си успял… Търсейки щастие, идентичност, любов, мнозина тръгват след химери, придобиват вещи, които не са им нужни, преживяват емоции, след които установяват, че отново са с празни сърца, получават статуси, с които невинаги идва уважението…
Толкова много се предлага…. Навсякъде. Убеждавани сме, че трябва да искаме, да искаме… още като количество и още различни неща, които сме нямали…
А животът е по-красив когато е по-простичък. Представете си една стая претрупана с всевъзможни неща: мебелировка, украси, техника, играчки… какво ли не… Дали ще бъде комфортно за човек да стои в нея… Едва ли… ако изобщо си намери място къде да седне…
Колко по-удобно би се чувствал ако стаята е подредена, изчистена от излишни неща
Животите на мнозина приличат на претъпкани стаи. Предметите, които са в тях може би наистина са скъпи и красиви, но вниманието ти не може да се задържи върху нищо, защото има толкова много! И човек си мисли, че има нужда от нещо, което да е още по-впечатляващо.
Животите на мнозина имат нужда от това да се освободят от излишъка, за да може човек неразсейван да види кои са важните, истинските неща. Не се нуждаем от скъпи и луксозни екскурзии, нуждаем се от хора, с които където и да бъдем ще има какво да си кажем.. Не се нуждаем от популярност, фенове и почитатели, нуждаем се от любовта и лоялността на един любим човек… Не се нуждаем от това да пеем на голяма сцена, нуждаем се от това да пеем от сърце… Не се нуждаем от всевъзможни, разнообразни забавления, нуждаем се от смисъл в ежедневието си… Не се нуждаем от скъпи къщи и коли, нуждаем се от семейство, което да превърне къщата ни в дом…
Не се нуждаем от богатства, за които мислейки не можем да заспим, нуждаем се от спокоен сън… Нуждаем се от лукса да се насладим на изгрева, да забележим как разцъфват цветята, да видим как морето целува брега или как свободно се реят птиците… Но за да забележим всичко това е нужно и нашата душа да е на свобода – необременявана от грижи, тревоги и лакомия… Нуждаем се да виждаме “малките неща” в света около нас и отпечатъкът, който Творецът е оставил чрез тях…