5 минути

Наскоро ми препоръчаха да прочета „Най-богатият човек във Вавилон“. Книгата е написана през 1926 г. от Джордж Клейсън. Както и отзива за нея казваше, това че книгата е създадена преди повече от 90 години, не я прави безполезна, понеже тя залага на общовалидни принципи, които са актуални и днес ,и преди век, и по времето на Вавилон.

Обикновено като чуя „книга за финанси“, си представям сух наръчник със скучни факти. Книгата на Джордж Клейсън е различна в това отношение. „Най-богатият човек във Вавилон“ е кратък сборник (малко над 50 страници!) от художествени разкази отвеждащи ни в древен Вавилон при тамошните хора и техните копнежи, проблеми и житейски обрати. Четейки разговорите помежду им и запознавайки се с историите им, читателят се открива уроци и принципи за управлението на финансите.

Ето синтезирани основните принципи описани в книгата, наречени с името „лекарства на празната кесия“:

• Започни да пълниш кесията си: спестявай
• Контролирай разходите си: не бъркай необходимите разходи с желанията си
• Накарай златото си да расте: инвестирай
• Пази богатството си от загуби: инвестирай на сигурно място, където винаги можеш да поискаш инвестицията си обратно и където ще получиш добра възвращаемост. Искай съвет тези, които имат опит.
• Притежавай собствен дом
• Осигури бъдещето си: мисли как да се подсигуриш предварително
• Подобри способността си да печелиш: учи, усъвършенствай се, разработвай способностите си.

Героите на Клейсън ни разкриват как мъдростта е по-скъпа от златото, как неконтролируемите емоции могат да се превърнат в наши крадци, а дълговете ни във врагове.

По-детайлно внимание ще обърна на главата „Заемодателят на Вавилон“.

Майсторът на копия Родан отива за съвет при Матон – заемодателят на Вавилон. Кралят наскоро е направил подарък на Родан, доволен от новия дизайн за острие на копия и Родан е спечелил солидна сума жълтици. Неговата сестра иска пари назаем сега, за да подпомогне начинанията на съпруга си. Родан е объркан – от една страна иска да помогне на сестра си, от друга – вижда, че начинанието на съпругът и може да се окаже твърде рисково.

Често желанието ни да помогнем на някой друг стои срещу риска самите ние да бъдем натоварени финансово, емоционално или физически.

Как да постъпим в подобна ситуация?

В разговора между Родан и Матон се преплитат разказите за животите на различни хора. Включена е и притчата за магарето и вола.

Една вечер волът се оплакал на магарето, колко тежък е животът му и как му е омръзнала работата. Магарето съжалява вола и му дава съвет, на следващия ден да се престори на болен и така да получи отпуск. Волът благодари за съвета и следващия ден когато идва господарят, се преструва на болен. Човекът си казва, „Този вол е по-добре да почива днес. Обаче времето за сеитба доста наближава и някой трябва да отиде на нивата… Ето, магарето изглежда енергично! Ще пратя него!“

Така магарето прекарва един особено тежък ден, а волът е доволен, че има начин как да се отърве от работа като му е тежко . Скоро волът и магарето не са вече приятели… Край на историята.

Заемодавецът Матон дава съвет на Родан да намери начин да помогне без самият той да се натоварва ненужно и после да съжалява. Съветът се състои в това Родан да разговаря със съпруга на жена си и да го попита първо има ли познание, преден опит или подходящи съдружници за начинанието, в което иска да встъпи. Ако да, да поиска гаранция, която да покрие заемът, в случай на провал. Ако съпругът на сестрата няма никакви познания за начинанието, няма подходящи контакти или откаже да даде гаранция, Родан е най-добре да не предоставя заем.

Понякога най-голямата помощ се състои в това да зададеш правилните въпроси и поставяйки условия от своя страна, да предизвикаш и човекът от среща да мисли трезвено и разумно.

Ако с този кратък обзор на книгата съм предизвикала интересът ви, може да я откриете на следния линк.

Приятно четене!

Виж още

Кога да казваме не?