Погледът ти е така студен,
безразличен си и отдалечен,
гневът ти не избухва в огън груб,
но от тебе, скъпи, лъха студ.
Оттегляш се тихо, без звук,
далечен и чужд – сякаш си друг.
За някои ада е жупел и плач,
за други леден, мълчалив палач.
Погледът ти е така студен,
безразличен си и отдалечен,
гневът ти не избухва в огън груб,
но от тебе, скъпи, лъха студ.
Оттегляш се тихо, без звук,
далечен и чужд – сякаш си друг.
За някои ада е жупел и плач,
за други леден, мълчалив палач.
Ето те и теб: срещнала си мило, интелигентно, забавно, талантливо, атрактивно... перфектното момче и той е необвързан! Приказката започва да...