– Има ли безусловна любов?

– Да.

– Значи ли, че ще бъда обичана ако изгубя красотата си ?

– Да.

– А ако бъда своенравна?

– Да.

– Ще бъда ли обичана ако съм груба?

– Да.

– А ако съм невярна? Дори тогава ли ще я има безусловната любов?

– Дори тогава. Любовта не зависи от този, към който е насочена. Както Бог праща слънцето си всеки ден и на добри и на зли, така и истинската любов грее над живота на човека без значение дали той е добър или лош.

– В такъв случай, защо ми е да се старая, защо ми е да бъда добра, след като нищо от това не е условие за любовта?

– За да се научиш да обичаш ти по-добре.

– И все пак, виждам, че добрите взаимоотношения не се получават ако единият от двамата не обича. Не е се ли превръща това да обичаш в условие?

– Условие за какво?

– Условие да обичаш, за да бъдеш обичан.

– Не. – въздъхна той кротко и погледна в далечината. – Виж този впряг на нивата отсреща. Получава се добре единствено ако и двете животни са големи и всяко от тях има сила да носи. Никой не би впрегнал едно малко, защото и то ще се нарани и голямото до него ще се умори. Така е и при хората. Разликата е, че те стават големи не просто като пораснат на височина, а като се научат да обичат. В това се състои тяхната зрялост. Любовта е едно, взаимоотношението е друго. Да се грижат за теб е едно – за това ти не полагаш усилия, но ти да станеш способен да се грижиш за другия е различно – там е нужно да се потрудиш.

–  Сякаш любовта не е достатъчна за едно взаимоотношение… иска се повече…

–  Любовта е всичко необходимо. Дозата й трябва, обаче да е двупосочна.