Последният пост посветен на книгата „Случаят Христос“ е свързан с медицинските доказателства в подкрепа на библейския разказ за Разпятието. Лий Стробъл интервюира Метърел – бивш научен работник и преподавател в Университета на Калифорния.
За пръв път чета разказа за Разпятието облечен в научни термини и съпроводен от обяснения какво точно са описали очевидците на събитията тогава. Тежко и на моменти натуралистично – ето кратко резюме на интервюто на Лий с Метърел:
Евангелските разкази описват как вечета преди Разпятието кървави капки пот текат по челото на Иисус докато се моли. Скептиците често приемат това описание като преувеличаване и украса на разказа. В интервюто Метърел споделя, че това е изветно медицинско състояние наречено хематидроза. Може да се появи ако човек е подложен на силен психически стрес. Друга характеристика на това състояние е силната чувствителност на кожата. Когато Иисус е бил бичуван на следващия ден е усещал болката още по-силно. И без това бичуването в онова време е било доста жестоко. Обикновено се нанасяли тридесет и девет удара, по понякога броят им се покачвал в зависимост от настроението на войника. Камшикът представлявал вплетени кожени ремъци с втъкани в тях метални топки. Тези топки причинявали дълбоки наранявания, понякога дори част от гръбначния стълб се откривал. Бичуването се простирало по цялото тяло. Нерядко хората умирали още при това първо наказание. В най-добрия случай изпадали в хиповолемичен шок. При хиповолемичния шок сърдечния пулс се ускорава – организмът се опитва да се справи със загубата на кръв, кръвното налягане пада, бъбреците спират да произвеждат урина и човек изпитва много силна жажда. В евангелските разкази е записано как Иисус казва, че е жаден, при което му поднасят оцет. Иисус е бил в критично състояние още пред да Го разпънат.
Самото разпятие се извършвало като дълги 12-18 сантиметрови пирони се забивали в китките и в краката на осъдения. При забиването в китките, гвоздеят минавал през мястото, където се намира средния нерв. Това е най-големия нерв, който достига ръката. Болката е била непоносима. Не са стигали думи тя да бъде описана и за това, специално за разпятието е била измислена нова дума: excruciatus. Гвоздеят през краката също бил забиван през нерви и болката в тях била подобна. Самото висене на кръста причинявало такъв опън на ръцете, че рамената се изкълчват. В Псалом 22, в който има пророчество на Разпятието преди наказанието на кръста да е било измислено се казва: „И разглобиха всичките ми кости…“
Метърел обяснява, че при разпятие се умира от задушаване. Позицията на мускулуте и диафрагмата на разпънатия са в положение на вдишване. За да издиша жертва трябва да се изтласка нагоре, при което гвоздея разкъсва по-надълбоко краката. Но още преди да умре Иисус е получил сърдечна недостатъчност, каквато се получава след хиповолемичния шок. Това е довело до събиране на течност в мембрамата около сърцето – перикардна и плеврална ефузия – изглежда като бистра течност. Откриваме Йоан да описва как след като римския войник е пробол Иисус в ребрата изтичат кръв и вода. Метърел обяснява, че именно тази течност, последвана от кръв в видял Йоан. В егангелието също се казва, че войниците са пречупили пищялите на двамата престъпници до Иисус. Това се е правело, за да се ускори смъртта. Жертвата със счупени крака, вече не можела да се изтласка, за да диша и така бързо умирала. Понеже настъпвала събота и еврейската пасха, войниците искали да приключат до края на деня с осъдените.
Те не пречупват краката на Иисус, защото установяват, че е вече мъртъв след като Го пробождат с копието. Това изпълнява още едно старозаветно пророчество, което казва, че костите Му ще останат нестрошени.
Метърел отквърля в интервюто възможни предположения като медицински неправдоподобни, че Иисус е припаднал на кръста и в последсвтвие се е свестил или че се е престорил на умрял. Пробождането с копието в сърцето би решило този въпрос.
Дори да не оставят човек преживял подобни мъчения да умре, би било доста странно ако такъв човек се превърне в славен победител над смъртта, вдъхновил последователите си да поставят началото на световно движение и да разказват как ще имат възкресенско тяло като Неговото.
По-тежка тема от тази в блога ми няма да има. Каквото и да напиша и колкото и да се постарая няма да се получи, а и по принцип обичам нещата, които звучат мелодично, изглеждат красиво и носят радост. Просто понякога за да стигнеш до тях трябва да минеш през болката…
По-радостно съобщение също няма да мога да напиша – победата над смъртта, надеждата за нашето собствено Възкресение, надеждата, че няма да свършим просто превръщайки се в прах, но ще наследим вечността – това беше и мисията на Исус – да плати цената за тази наша надежда. Така я предават старозаветните пророчества и по-късно така я разпространяват християните по целия свят. Утопия, мечтата на едни смъртни, начин за справяне с трудни въпроси или … реалност. В каквото и да вярваш, скъпи читателю, едно е сигурно – ако Този Иисус е не просто някаква историческа личост, но е Божият Син, за Който се представя, ако е възкръснал и е жив и сега – със сигурност ще ти даде отговора ако се осмелиш да зададеш въпроса…