В денят, в който празнуваме Освобождението на България, почти 140 години след самото събитие пак говорим за нуждата от освобождение. Вече не търсим политическа свобода, не воюваме за физически граници. Мечтаем за лична свобода, борим се да опазим границите си като отделни личности.

Мечтая за взаимоотношения, в които съм свободна да изразя мислите си, без страх от отхвърляне. Мечтая за хора, пред които мога да изразя чувствата си, без страх че ще срещна неразбиране. Мечтая за живот, в който съм свободна да развивам талантите си без измислени от някого критерии, кариерни стълбици и наложени изисквания. Мечтая за живот с призвание, без тревога за материалната изгода. Мечтая за свободата да опитвам, без страх, че мога да се проваля. Мечтая за свободата да рискувам, без страх, че мога да загубя. Мечтая за устрема към нещо ново, без вината, че оставям старото. Мечтая за свободата да раста, без натрапливото задължение да отговарям на нечии очаквания. Мечтая за свят, в който да кажеш НЕ е право, за което не чувстваш вина, мечтая за свят, в който да избера пътя си не се смята за обида, за свят, в който си повече от просто човек вписващ се добре в нечии планове, в нечия система, в нечии представи… Свят в който си свободен да станеш това, за което си създаден. Ако цената е да бъда неудобна, ако цената е да бъда неразбрана, ако цената е да бъда понякога сама, ако цената е да ми обръщат гръб… о, да аз ще я платя. Искам живот, в който имам достатъчно пространство за да разперя крилете си… Един полет в свобода е по-добър от множество красиви златни клетки.