Толкова много се пише и говори по темата “хомосексуализъм”, поради което се въздържах от това да напиша поредната статия в морето от многото думи и изказвания. Преди няколко дни обаче попаднах на постове на моя позната от гимназията, която се оказа, че живее като лесбийка. В нещата, които беше публикувала в социалните мрежи се съдържаха различни, бих казала доста релевантни въпроси. Тъжното беше, че поддръжниците на т. нар. „традиционни ценности“ бяха обрисувани като закостенели, задръстени хора, които се държат сляпо за нещо неработещо в „модерните времена“, които мразят всяко различие, заклеймяват и ненавиждат всеки, който не е като тях.
Нека тръгнем от нещо, за което всички сме съгласни: определено имаме различия. Но имаме и нещо общо освен това: искаме толерантност от околните. Е, моята проява на толерантност беше да прочета постовете на моята позната и да помисля върху тях. Ако темата е нещо, което ви интересува, без значение от позицията ви, е ваш ред да проявите толерантност и да помислите върху думите на един от онези така наречени „супер-консервативни, свръх-традиционни, средновековно-религиозни и т. н.“ хора.
Имам въпрос към вас? Това да обичаш някого, означава ли, че трябва да му дадеш всичко, което той поиска? Например малко дете открива, докато е на излет с родителите си, една красива гъбка с ярък червен цвят, на големи бели точки. Гъбката си има и пръстенче. Прелест! Детенцето се сеща за горските ягоди, които преди малко майка му е дала. Цветът на тази гъбка много подобен на техния цвят. Значи вероятно и тя ще е така сладка и сочна, дори още по-сочна… Но точно в момента преди да отхапе първата хапка, детето чува вик, вижда майка си устремена в скок към него и получава шамар, които избива красивата гъбка от нежната му ръчичка. Стреснато и объркано, то започва да пищи и да плаче. Каква майка! Има ли сърце тази жена? Така да развали идилията и спокойствието на детето и да направи нещо толкова престъпно – да нарани детските му чувства! И то така, че чак да го разплаче, да употреби шамар досатъчно мощен да избие гъба от ръката му. Да викаме ли социалните?
Приятели това да обичаш някого, означава ли, че му даваш винаги всичко, което поиска, означава ли, че изпълняваш всичките му желания? Дори когато тези желания са устремени към една червена мухоморка?
Приятели, аз като представител на т. нар. „мега-консервативна и гига-традиционна прослойка на обществото“ искам да ви кажа, че ние всъщност вярваме в различията. Например, когато сме заедно с моите „турбо-средновековни“ приятели, е нещо напълно приемливо някои да решат, че ще ядат печурки, други да предпочетат манатарки, а трети да не искат да имат общо с никакви гъби и просто да си вземат бургер. Можете да бъдете сигурни обаче, че човека избрал червената мухоморка ще бъде възпрепятстван. Е, вярно, ще нараним чувствата му, но това ще го преживее, докато за мухоморката – не съм сигурна, че би успял.
Нека се върнем обаче към въпросите на ЛГБТ, че уж за тях е статия, а печурки обсъждаме в крайна сметка. Не искаме да нараняваме ЛГБТ хората като ги караме да се чувстват пренебрегнати в специалната за тях статия.
Приятели, кога едно различие е различие и кога е едно неразпознато заболяване? Има ли граница? Ако граница няма, това значи, че ще видим невъобразими неща. Например ако някой има силното вътрешно убеждение, че е мъж, а всъщност е жена и ние приемем това за свободен, здравомислещ избор, то тогава трябва да приемем и за свободен здравомислещ избор, този на човекът, родил се човек, но имащ силното вътрешно убеждение, че всъщност е котка. Не вярвате ли? Може да напишете в някоя търсачка species dysphoria и да се убедите, че хора с подобни „избори“ има.
Различно е, ще кажат някои… Да хирургията има по-добри резултата при смяната на пола. Мнозина хвърлят луди пари за всевъзможни хирургучески операции – от поставяне изкуствени гърди, до изтъняване на гласните струни.
За другите дисфории обаче също можем да дадем “успешни” примери. Dragon lady е мъж, който иска да се превърне в женско влечуго. Да, нерядко ако имаш една дисфория, това довежда и до друга. Разбира се, намират се лекари, които да испълнят тази “мечта”, струваща 60 000 долара. Намират се и медии, които да обяснят за мечтата на dragon lady, а не е ли живота за това да постигаме мечтите си…
Като всеки уважаващ себе си бизнес и този на трансформациите се насочва към изграждане на лоялни дългогодишни клиенти. Добър таргет за това са деца и юноши, понеже процентът на реализация там е традиционно висок и има голяма вероятност вече придобитите клиенти да се връщат пак за нови и нови естетически „услуги“.
Да се върнем отново към моята позната от гимназията. Вярно, тя казва, че се чувства жена, не прави операции, тя е от тези, които живеят като лесбийки. И отново възниква тук въпросът, какво значи „нормално“? Ако се откажем от това да имаме понятие „нормално“ и ако кажем, че нейният начин на живот е плод на свободен здрав разум, ще трябва да кажем същото и за педофили, геронтофили, зоофили, обджект-сексуални, некрофили и други не-искам-да-знам-какви-фили. Нима аргументите им не са същите: “аз съм просто такъв – приеми ме”, “бъди широкоскроен и приеми различието ми…”
И в този момент виждам скептичния поглед на някой отегчен от цялата тази лудост човек и чувам: „Да правят каквото искат, на теб нали не ти пречат“. И сякаш това е съвременната дефиниция за „нормално“ – нещо, което не пречи на другите. Стигаме до поредната илюзия, че ако пряк негативен ефект сега, в този момент и разбира се, върху нас лично нас – няма, значи всичко е ОК.
За добро или за зло, обаче, ние хората си влияем. Ако искате да станете успешен в нещо, заобиколете се с хора, които вече са постигнали успех в тази област. Обратното също е вярно – ако искате да се провалите(все пак имате свободната воля да желаете и провала си), заобиколете се с хора, които не ги бива хич по отношение на целта, която сте си поставили да не постигнете. Резултати от ден 1 няма да видите, нито в ден 2, но с времето постепенно средата ще влияе върху вашия набор от опции, вашето възприятие, обстоятелствата, които ще ви заобикалят, вида и порядъка на проблемите, които ще трябва да решавате.
Представете си сега, че вие и децата ви живеете в среда, в която психичните отклонения се смятат за нещо нормално и не само, че не се лекуват, но се прави всичко възможно да се сбъднат различни психично болни мечти, ако това ще донесе на някого „щастие“ , а на друг определена сума пари… На мен ми е трудно да ви опиша какво би било. Може би подобен „експириънс“ бихте получили ако отидете да поживеете в някоя лудница, обаче гледайте да изберете такава, в която на персонала се стреми всячески към печалба без ни най-малко да му пука дали ще се подобри състоянието на хората или пък не.
Надявам се, че сме на едно мнение относно валидността и нуждата от това да има в езика ни понятия като “нормално” и “ненормално”. Ако не – оставям ви в горе-описаната лудница, а аз продължавам напред с разсъжденията.
Кое е нормално? Кое е здраво и кое е вече болно? Има един интересен принцип в природата, който е и доста очевиден – ако екземплярите на даден вид по някаква причина загубят способността си да се възпроизвеждат, с този вид ще бъде свършено.
Всеки земеделец ще ви каже, че ако посевите му не дават плод, значи са болни.
“А на сутринта когато се връщаше в града огладня. И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.” – тази кратка история е от Библията, Исус е този, който изрича страшните думи за смокинята, а това е от малкото Негови чудеса, които носят разрушение, а не възстановяване. В миналото безплодието се е считало като признак на проклятие. И не – не искам да плаша, разказвайки тази история, ЛГБТ хората с наказания. Но това, че убежденията ти и стилът ти на живот те водят в посока такава, че да не можеш да направиш нещо толкова естествено като това да имаш потомство, би трябвало да бъде голяма червена лампа, че явно тези убеждения и стил на живот са против собствената ти природа!
От една страна ЛГБТ идеологиите говорят, че просто хората са родени такива, едва ли не Бог ги е направил обратни, а в същото време има изказвания съдържащи изрази като “диктатура на природата над свободната воля и избор”. Хем идеолозите на ЛГБТ казват, че това са хора така създадени, хем пък говорят, че искат те сами да изберат свободно какви са. Би било добре като се създадат идеологии, поне елементарни закони на логиката да се спазват, за да не се получават подобни противоречия.
Това обаче не е единствения пример как ЛГБТ идеологията противоречи сама на себе си. От една страна като ценност се изтъква мислене извън рамки, ограничения и стереотипи. Задължително ли е само мъжът да е инженер, а жената не? Какво лошо има в това да си мъж пък да разбираш от мода? От друга страна обаче, може да попаднете на увещание на същите ЛГБТ прокламатори, които убеждават децата да се замислят какви са, с точно противоположните аргументи: „ти си момиченце, а са ти интересни коли, сигурно си гей“. Значи като искаме да прокараме някоя абсурдна идея говорим за мислене извън рамки, вменяваме вина за нетолерантност ако се поставят въпроси. А като искаме да привлечем някой, изваждаме стар стереотип, срещу каквито уж се борим и казваме: ами щом не харесваш розово, значи е под въпрос дали си родена в правилния пол…
Многобройни са нападките на ЛГБТ прокламаторите към т. нар „традиционно“ семейство. Традиционно – разбирайте „остаряло“, „нерелевантно“, “неадекватно”. Като аргументи за това се посочват различни примери за нефункционалности и проблеми в семействата. Искам да задам тук един въпрос: чували ли сте, че в къщи и апартаменти на хора са ставали пожари, наводнения и различни видове аварии? А чувайки такива истории, взели ли сте решение в къща или апартамент да не живеете никога вече и да се изнесете на палатка навън? Че защо не – вижте живеенето в къща какво е направило за някои хора..
Това да видиш, че в дадени семейства е имало проблеми по никакъв начин, не значи, че идеята за семейството трябва да се захвърли, защото не в нея е проблема, а в този, който я прилага неуспешно.
В заключение искам да кажа, че това да поддържаш семейството и т. нар. традиционни ценности, не означава, че мразиш ЛГБТ хората. Аз лично съм чувала разкази на ЛГБТ хора, които биват излекувани и изоставят този начин на живот. Правят го не поради натиск, а въпреки натиска да останат. Знам, че сексуалните патологии и дисфориите са лечими, ако желаеш да се лекуваш. Не съм срещу ЛГБТ хората, а срещу лъжите, които се разпространяват за тях, лъжи, които възпрепятстват тяхното възстановяване и които облагодетелстват определени кръгове хора.