Някои днес ще ви кажат, че никога не е съществувал, според други това е един велик учител имащ сходства с Буда или Кришна. Мюсюлманите пък го считат за един от пророците.
Исус Христос е най-оспорванта личност.
Интересно е, че хора оспорват съществуването Му, обаче никой не поставя под съмнение съществуването на исторически личности като например Клеопатра, Нефертити, Нерон и т. н. Същевременно за Исус има повече писмени документи отколкото за мнозина други личности влезнали в съвременните учебници по история. Има значителен брой документи, разказващи за Исус от нехристиянски източници. Това обаче е друга тема, която е описана по-надълго в тази статия.
Кого визира Библията под името “Словото”?
Няма как да не сте чували поне веднъж този стих: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог (…) Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало (…) И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“
Цитират го често по поводи като 24 май.
Но освен на благозвучието му, е добре да се отдели внимание и на значението му, което е ключово. Словото бе Бог… Чрез Словото е създадена вселената. А Словото е… личност, която е била между нас.
Това ни казва този така любим благозвучен стих, нали?
Християните наричат с името „Исус“ Словото: Този, Който е бил в самото начало на времето, този, Който е съществувал винаги и чрез Когото е било сътворено всичко. Тази вечна Личност се ражда в човешко тяло и живее сред хората под името Исус.
Какво казва Исус за себе си?
Нека видим един от разговорите Му с фарисеите: „Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял? Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.“
„Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.“
Столетия преди раждането на Исус, цар Давид пише песни за Негo.
Исус не е просто един от великите учители, нито просто един от пророците. Той е въплъщение на Бог в човешко тяло.
Някои съвременни учения, повлияни от Изтока, твърдят, че всъщност това се отнася не само за Исус, че има множество въплъщения (или инкарнации) на Бог в човешко тяло. Такава теза е несъвместима с християнството, понеже Исус идва на земята с конкретна мисия, приключила на кръста. „Свърши се!“ казва той преди смъртта си, като тези думи се отнасят за свършването на делото, за което Той е дошъл.
Какво всъщност извършва Исус на Земята?
Макар и впечатлителни, поученията, изцеленията и чудесата не са основната мисия на Исус. Основната мисия на Исус е друга – да заеме мястото на грешния човешки род и да умре като човек по най-мъчителния и унизителен за онова време начин. Мислейки за Исус, не просто като за един учител от Назарет, а като за Словото, чрез което всичко е било сътворено, възкресението не изглежда като нещо невъзможно, а като логично продължение на събитията…
Да се върнем към темата за инкарнациите.
При условие, че Бог завършва делото си, защо ще са Му необходими още и различни въплъщения?
Някои стигат по-далеч и казват, че всеки човек е въплъщение на Бог, че всеки сам по себе си е бог. Това много прилича на думите на змията към Ева, когато я изкушава със забранения плод и казва, че човеците ще станат като Бог ако вземат забранения плод. Човек е създаден по Божий образ и подобие, но човек не е бог. Както образът в огледалото е една проекция, а не дубликат, на този който е застанал пред него, така и човек е създаден да отразява Бога, а не да твърди, че той самият е бог.
Източните религии, юдаизма, както и всички по-разпространени съвременни учения имат нещо общо.
Според тях човек постига извисяване, спасение или просветление (според терминологията, която ползват) чрез своите собствени дела и усилия. Нужни са или множество пречистващи прераждания, или стриктно изпълнение на закони, или практикуването на духовни дисциплини, или техники за самоусъвършенстване, за да може да достигне човек до божественото.
Християнството е уникално, защото там се случва обратното.
Бог е този, който прави стъпката, Бог става човек. Неслучайно си подаряваме подаръци за Коледа. Подаръкът е нещо, за което не си се трудил. Единственото нещо, което трябва да направиш, за да го имаш е като ти го дават, просто да го приемеш. Спасението е подарък.
Достъпът до Бог е подарък за всеки.
Къде тогава е мястото на добрите дела и усилията от страна на човека?
Всичко това не е за да достигнеш спасение, просветление или да се доказваш пред себе си или пред някой друг колко си възвисен.
Добрите дела идват като следствие от това, че вече си получил дара си и желаеш да споделяш.
Идват като следствие от това, че вече Бог е докоснал живота ти и малко по-малко започваш да отразяваш това, което си доловил от Него.
Още много, много неща могат да се кажат по темата. Ще завърша с един поздрав.
Независимо в какво вярваш, приятелю, независимо какво учение или религия те интересува в момента или не те интересува, искам днес да ти кажа „Честито Рождество Христово!“, защото Божието пришествие от преди 2000 години, е един неовехтяващ подарък на разположение и днес, и за теб!
Светъл празник!
