Търсех си квартира. Вече от месеци. Последните седмици бяха по-интензивни. Минах през квартали, които ми бяха харесали и оставих листчета с телефонен номер и кратко съобщение, че съм наемател. Свързах се с агенции за недвижими имоти. Уговорихме огледи. Все не се намираше, обаче нещо подходящо. Или цената беше твърде висока, или квартала шумен, или пък твърде висок етажът… Съгласих се дори при един оглед да наема съответната квартира, но скоро размислих и се отказах, защото състоянието й наистина не беше добро… Опитах всичко и не ставаше, и не ставаше…

В една обедна почивка седях на пейка в парка и си мислех за поредните неуспешни опити с намирането на квартира. “Боже, моля Те, кажи ми нещо…”

“Виж птиците…”- мина мисъл през ума ми. Огледах се… Птици наоколо нямаше. Така като нямах подходяща квартира, така и птици нямаше. Погледнах нагоре. Някакъв самолет тъкмо минаваше, но и в небето птици нямаше… Започнах да ям сандвича, който си бях взела за обяд и отново се върнах на плановете за намиране на квартира. Един гълъб долетя до пейката. Е, все пак се появи птица. Хвърлих му няколко трохи. И след малко цяло ято гълъби долетяха… Кацнаха около мен – на облегалката на пейката, около нея… Не се страхуваха и дори можех да ги докосвам… “Виж птиците… ни сеят ни, ни жънат, нито в житници събират и Вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?” (Матей 6:26)

Едно е човек да бъде безотговорен и да нехае, друго е да прави каквото е по възможностите му и все пак успехът да не го спохожда. В първия случай вероятно ще е полезно да се стресне и да се вземе в ръце, но във втория – напрежението от вложените усилия и от чакането на закъсняващия успех вече предизвикват достатъчно стрес в човека. Когато си направил, всичко каквото можеш, е време просто да се отпуснеш и да спреш да се тревожиш. Безпокойството не само, че няма да разреши проблема, но вероятно ще ти донесе и нови такива като безсъние, лоша концентрация и нервност, например… Когато се отдръпнем и се доверим на Божията добра воля, се случват чудни неща. Нерядко ситуацията наистина в момента не зависи от нас и е въпрос на време да се придвижи към разрешение. Нерядко е въпрос на време да се отворят нови възможности, които до момента не са били на разположение. Нерядко, самите ние просто имаме нужда да отдъхнем, да отпочинем и да погледнем с нови очи на старата ситуация, способни вече да видим решението. Безпокойството може само да ни заслепи за отварящи се възможности или да отложи момента, когато ще можем да мислим отново спокойно и уравновесено. Като цяло – от безпокойството полза няма…

Намерих подходяща квартира след около месец и малко. Бях спряла да тичам по всеки възможен оглед, бях се концентрирала върху така или иначе хубавото лято, бях спряла да се тревожа… Новата ми квартира беше срещу парк от едната страна и срещу метростанция от другата, на 3-ти етаж, с три отделни помещения, на цена на каквато не се бях надявала. че ще намеря… Дори не бях аз човекът, който започна уговорката. Баща ми веднъж се обади на една обява, която в последствие се оказа подходящата.

Господи, дай ни мъдрост да разпознаваме нещата които зависят от нас, дай ни смелостта да ги извършим. Дай ни мъдростта да разпознаем тези, които не зависят от нас, доверието, че Ти ще се погрижиш и спокойствието, което произтича от това.

Сподели!