Получих книгата „Случаят Христос“ на Лий Стробъл от Фейсбук игра за размяна на книги. Изпратена ми беше в седмицата преди Възкресение. Беше в подходящ момент не само заради съвпадението с празника, но и защото, тогава си правехме уговорка за дебат на тема наука и вяра. Въпреки, че аз бях предложила този дебат, си мислех доколко ще бъде полезен и дали няма да стане отново безсмислен спор. Бях говорила с различни хора на темата за вярата до сега и на голяма част от въпросите, които се повдигаха, просто нямах отговор или това, което можех да кажа беше далеч от задоволителното. Вярата ми се основава на мои лични случки, за които ми е доста по-трудно да повярвам, че стават произволно без намесата на Създател, Който изглежда го е грижа за мен. Вярата е нещо, което лично трябва да се опита, тя не е теория или “самонавиване”. Не също и интелектуално упражнение, но все пак знанието е нещо, към което мисля, че всеки според силата си трябва да се стреми и да търси.
Относно книгата – някои критици отбелязват, че са включени само доказателства подкрепящи тезата, че Библията е достоверна и че липсва гледната точка на противниците. Аз мисля, че това е целта на книгата: да представи доказателствата, които “за”. На английски заглавието е “The case for Christ”, където “case” се използва за дело в съд, а “for” означава “за”. За стила на писане на автора също има коментари. Моите лични предпочитания са за “по-обран” тон, но в крайна сметка, това, което се казва наистина заслужава да бъде прочетено.
Първия пост, който пиша по тази книга е свързан с историческите доказателства в подкрепа на достоверността на Новия Завет. Включено е част от интервюто на Лий Стробъл с Брус Мецгър – професор по Нов Завет към Принстънската богословска семинария.
Автентичен ли е Новият Завет, такъв какъвто го познаваме днес?
Въпрос: Когато за пръв път открих, че няма оцелели оригинали на Новия Завет, бях наистина скептично настроен. Мислех си: “Ако всичко, с което разполагаме са преписи на преписи на преписи, как може да съм уверен, че днешният Нов Завет има някакво сходство с оригиналите? Как ще отговорите?
Отговор: Посочения проблем не присъщ само на Библията. Това е въпрос, който можем да зададем и за други документи, достигнали до нас от древността – отговори той, – Но предимството на Новия Завет, особено в сравнение с други древни писания, е безпрецедентно големият брой на оцелелите преписи.
Въпрос: Защо е важно това?
Отговор: Ами, колкото по-често срещате преписи, които с съответстват, особено ако произлизат от различни географски области, толкова повече можете да ги сравните един с друг, за да установите какво трябва да е представлявал оригиналният документ. За да си съответстват, те трябва да произлизат от определена точка на “родословното” дърво, което представлява произхода на ръкописите.
Въпрос: … Разбирам, че ако има преписи от различни места, това може да е от помощ. Но какво мислите за възрастта на документите? Тя със сигурност също е важна, нали?
Отговор: … И това е друго предимство на Новия Завет. Разполагаме с преписи, направени две поколения след написването на оригиналните, докато в случая с други древни текстове са изминали навярно пет, осем или десет века между оригинала и най-стария оцелял препис.
Освен гръцките ръкописи имаме и сравнително ранни преводи на евангелията на други езици – на латински, древносирийски и коптски. При това съществуват преводи, направени малко по-късно, които могат да бъдат наречени вторични – като арменския и готския. И много други: грузински, етиопски – голямо разнообразие.
Въпрос: Защо помага това?
Отговор: Защото дори да нямахме днес гръцки ръкописи, като съберяхме информацията от тези сравнително ранни преводи, на практика щяхме да можем да възпроизведем съдържанието на Новия Завет. А и дори да изгубехме всички гръцки ръкописи и ранни преводи, пак щяхме да можем да възпроизведем съдържанието на Новия Завет от множество цитати в коментари, проповеди, писма и т.н. от страна на ранните църковни отци.
Въпрос: Когато говорите за голям брой ръкописи, как ще сравните в това отношение Новия Завет с други древни книги, които по принцип се приемат от изследователите за достоверни? Например, кажете ми за произведенията на автори, живели около времето на Исус.
Отговор: Погледнете Тацит, римски историк, създал своите “Хроники на имперския Рим” около 116 г. сл. Хр. Първите му шест книги съществуват днес само в един ръкопис и той е преписан около 850 г. сл. Хр. Книгите от единадесета до шестнадесета са в друг ръкопис, датиращ от единадесети век. Книгите от седма до десета включително са изгубени. Така че има голям промеждутък от време между събирането и записването на информацията от страна на Тацит и появата на едиствено съществуващите преписи.
Що се отнася до историка от първи век Йосиф Флавий, имаме девет гръцки ръкописа на неговата творба “Юдейски войни” и тези преписи са направени през десети, единадесети и дванадесети век. Съществува латински превод от четвърти век и средновековни руски материали от единадесети или дванадесети век.
Въпрос: В сравнение с тях колко новозаветни гръцки ръкописа съществуват днес?
Отговор: Направен е опис на повече от пет хиляди.
Въпрос: Необичаен ли е броят им за древния свят? Коя творба би заела второ място в надпреварата?
Отговор: Количеството на новозаветните материали почти поставя в неудобно положение други творби на античността. След Новия Завет най-голямо количество ръкописи има Омировата “Илиада”, която е библията на древните гърци. От нея днес съществуват по-малко от 650 гръцки ръкописа. Някои са доста откъслечни. Достигнали са до нас от втори и трети век сл. Хр. и от следващите векове. Когато вземете предвид, че Омир съчинява своята епическа поема около 800 г. пр. Хр. ще видите, че има много продължителен промеждутък.
….
Разполагаме с така наречените унциални ръкописи, които са написан само с главни гръцки букви. Днес имаме 306 от тях, като някои водят началото си още от трети век. Най-важни са “Codex Sinaiticus”, единственият пълен Нов Завет в унициален шрифт, и “Codex Vaticanus”, който не е съвсем цялостен. И двата се датират от около 350 г. сл. Хр. Нов стил на писане, по същество по-курсивен, се появява около 800 г. сл. Хр. Нарича се “минускул”. Разполагаме с 2 856 такива ръкописа. Съществуват сборници от библейски пасажи, съдържащи новозаветните текстове в последователността, в която се е четяло в ранните църкви в подходящи моменти през годината. Общо 2 403 такива сборници са категоризирани. Това дава внушителния общ сбор от 5 565 гръцки ръкописа.
Въпрос: Тогава какво е вашето мнение? С оглед на многобройните ръкописи и на времевия промеждутък между оригиналните и най-старите налични преписи как се представя Новият Завет в сравнение с други добре познати творби от античността?
Отговор: Изключително добре. Можем да сме убедени силно в точността, с която този материал е достигнал до нас, особено в сравнение с всяка друга литературна творба.
Кой и по какъв начин е определил какво да се включи в Библията и какво не?
Въпрос: Как са определяли ранните църковни водачи кои книги да смятат за авторитетни и кои да отхвърлят? Какви критерии са използвали, за да решат кои документи да се включат в Новия Завет?
Отговор: Ранната църква е имала основно три критерия. Първо, книгите е трябвало да бъдат с апостолски авторитет, т.е. да са написани или от самите апостол, които са били очевидци на това, което пресъздават, или от последователи на апостолите. И така, относно Марк и Лука ранното предание гласи, че макар да не са били сред дванадесетте ученици, Марк е бил помощник на Петър, а Лука – сподвижник на Павел. Второ, съществувал е критерият за съответствие на това, което се е наричало “правило на вярата”. Тоест, дали документът е в съгласие с основното християнско предание, което Църквата признава за образец? И третият критерий е доколко един документ се е радвал на продължителното приемане и употреба от Църквата в нейната цялост.
…
Въпрос: Д-р Мецгър, “Евангелието на Тома”, което е сред документите от Наг-Хамади, открити в Египет през 1945 г., претендира, че съдържа “тайните думи, които живият Исус изговори и Дидим Юда Тома записа”. Защо е било изключено от Църквата?
Отговор: “Евангелието от Тома” се появи наяве в препис на коптски от пети век, който аз преведох. То съдържа 114 поучения, приписвани на Исус, но не и повествование за това, което е вършил, и изглежда, че е било съставено на гръцки в Сирия около 140 сл. Хр. В някои случаи мисля, че предава думите на Исус правилно, с малко изменения …
Например в “Евангелието от Тома” Исус казва: “Град, построен на висок хълм, не може да се укрие”. Тук е прибавено прилагателното висок, но останалото звучи като Евангелието от Матей. Или пък Исус казва: “Давайте кесаревото на кесаря, давайте Божието на Бога, давайте Моето на Мен.” В този случай последният израз е бил добавен. Но има някои неща в “Тома”, които са напълно чужди на каноничните евангелия. Исус заявява: “Разцепете дърво и Аз съм там. Вдигнете камък и ще Ме намерите там.” Тук става въпрос за пантеизъм, т.е. идеята, че Исус се въплъщава в материята на този свят… “Евангелието от Тома” завършва със следната бележка: “Нека Мария си отиде от нас, защото жените не са достойни за живот.” Исус е цитиран да казва: “Ето, аз ще я водя, за да я направя мъж, така че тя също да може да стане жив дух, подобен на вас мъже. Защото всяка жена, която направи себе си мъж, ще влезе в небесното царство.” …
Е, това определено, не е същият Исус, който познаваме от четирите канонични евангелия!
Въпрос: А какво ще кажете за обвинението, че “Евангелието на Тома” умишлено е изключено от разглеждане на църковните събори, като заговор да бъде смълчано?
Отговор: Това просто не е точно исторически. Синодите и съборите през пети век и по-нататък единствено утвърждават писанията, които вече са приети от разнородните християнски общества…
Виждате ли, каноничните книги са списък от авторитетни книги, а не авторитетен списък от книги. Те не са получили авторитета си от това, че са били избрани. Всяка от тях е била авторитетна, преди някой да ги събере заедно. Ранната църква просто е слушала и е усетила, че това са авторитетни описания. Ако сега някой каже, че изборът на канонични книги се е оформил едва след като събори и синоди са обявили своите решения, той все едно предлага: “Нека да съберем музиканти от няколко академии и да обявим музиката на Бах и Бетовен за чудесна.” Аз бих казал: “Нямаше нужда! Знаехме го, преди да се обяви преценката.”
Лий Стробъл включва в тази секция от книгата си и кратък коментар за другите “евангелия” – на Никодим, Варнава, Вартоломей, Андрей… Те се появяват първите няколко века след Исус. Никой църковен отец, канон или събор не ги е смятал за авторитетни или заслужаващи да се включат в Новия Завет. Те имат митични характеристики и това ги прави исторически неправдоподобни.
В “Случаят Христос” са дискутирани по-подробно и други псевдо-евангелия, с които популярната преса е спекулирала често. По първия блог пост за тази книга ще спра до тук. Темата, която ще разгледам в следващия пост е нехристиянски исторически източници потвърждаващи, че Исус е реална личност.