Вторият пост по книгата “Случаят Христос” е посветен на нехристиянските източници, които потвърждават, че Исус не е художествена измислица, а реална личност. Противниците на християнството, често отправят критики базирайки се на това, че доказателствата в подкрепа на достоверността на Библията се намират единствено в самата Библия и че няма външни източници, които неутрално да могат да потвърдят истинността  на събитията, които се описват в нея.

Ето какво всъщност имаме от други исторически извори:

Йосиф Флавий

Исус е споменат от Йосиф Флавий –  добре познат на изследователите историк от първи век. Следва откъс от него, потвърждаващ съществуването на Исус:

“Той свика синедриона и постави пред тях един мъж на име Яков, брата на Исус, наричан Христос, заедно с още неколцина. Обвини ги, че са престъпили закона и ги предаде да бъдат убити с камъни.”

Някои от текстовете за Исус на Йосиф Флавий са оспорвани, и се смята че е възможно да има притурки добавени по-късно. Но това, за което има единодушие включва изказвания за Исус като за “мъдър учител”, който е бил разпънат при управлението на Пилат.

Йосиф Флавий говори в по-големи подробности за Йоан Кръстител. Флавий се интересувал от политическите въпроси и за борбата срещу Рим и като че ли смята Йоан за по-голяма политическа заплаха от Исус. Разказите на Йосиф Флавий са от голямо значение, защото като историк той се оказва много точен и благонадежден. Негови описания, например, са потвърдени от археологически разкопки при Масада, както и от творби на други историци.

Тацит

Тацит е друг историк, който споменава за Исус. Той е живял по времето на Нерон. Ето цитат от него:

“Нерон стовари вината върху една класа от хора, мразени поради техните мерзости и наричани от народа християни, и ги подложи на най-изтънчени мъчения. Христос, от когото произлизаше названието им, бе понесъл смъртно наказание през управлението на Тиберий от ръката на един от нашите прокуратори Понтий Пилат и изключително пакостното суеверие, по този начин задържано за кратко, отново избухна не само в Юдея, първоначалния източник на злото, но дори в Рим… Съответно всички, които се признаха за виновни, бяха арестувани. После по техни сведения бе осъдено огромно множество, не толкова за престъплението, че са подпалили града, колкото за омраза против човечеството. ”

От Тацит разбираме не само за съществуването на Исус, но и за това, че последователите му започват да се разпространяват из цялата Римска империя след смъртта Му. Вземайки в предвид, че разпъването на кръста е най-унизителното и най-мъчителното наказание в онази епоха, наличието на движение основано от някой, който умира на кръст е трудно да бъде обяснено.

Разказите на Тацит са важен източник не само заради автентичността си, но и защото Тацит не е изпитвал симпатии към Исус и към разпространението на християнството.

Плиний Млади

Плиний Млади е племенник на енциклопедиста Плиний Стари. Бил е губернатор на Витания в северозападна Турция и кореспонденцията му с неговия приятел император Траян достига и до наши дни. В писмата си той разказва как арестувал и екзекутирал християни. Ето кратък откъс:

“Те също заявиха, че цялата им вина и всичките им погрешки се свеждат до следното: събирали са се редовно преди изгрев на определен ден, за да пеят ответни стихове в чест на Христос като на някакъв бог, както и за да се обвържат с клетва, не с някакво престъпно намерение, а за въздържание от кражби, обири и прелюбодейство…”

Текста е писан около 111 г. сл. Хр. и това, което разбираме е, че християните в самото начало са смятали Христос за Бог, а не просто за учител. Исус, осъден на разпятие, е не просто основател на ново движение, но е и смятан за Бог.

Мракът, който падна на земята

Талий е историк, който през 52 г. сл. Хр. съставя история на източния средиземноморски свят. Откъсите, които са достигнали до нас днес включват описане на природно явление , което обяснява като слънчево затъмнение. Също така Флегон, гръцки автор от Кария съобщава, че в четвъртата година от 202-та Олимпиада е станало най-голямото слънчево затъмнение. Като година това съвпада с 33 г. сл. Хр – когато Исус е бил разпънат. Ето какво пише в Библията по този повод: “Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.” (Лука 23:44-45).

Талмуда

Юдеите, които не припознават в Исус Месията също пишат за него. В Талмуда можем да срещнем текстове за Исус. Те подкрепят евангелските разкази, за изцеленията и чудесата, които Исус е извършвал, но приписват тези дела на магьосничество и заявяват, че справедливо е бил осъден на смърт.

Ако изключим Библията изцяло, това което ще знаем за Исус от другите източници е, че е бил еврейски учител, извършавал изцеления, отхвърлен от юдейските водачи на времето си. В последствие е бил разпънат на кръст при управлението на Понтий Пилат и въпреки срамната си смърт е добил много последователи от разнороден произход, които са разказвали как е още жив и му се покланяли като на Бог.

Ако съпоставим другите религиозни движения с християнството, ще открием, че за Исус има много повече историческа документация отколкото за основателя на всяка друга древна религия. Например писмени източници за Буда се появяват едва през първи век – шест века по-късно след като той е живял,  повечето свещени книги за Зороастър добиват писмен вид III век сл. Хр, а най-известната му биография е написана  през 1278 г. сл. Хр.

В последния трети пост, които ще добавя по книгата “Случаят Христос”, ще опиша медицинската гледна точка за разпятието и предшестващите го събития.

 

Сподели!