Ум и вяра… две неща, които често се смятат за взаимно изключващи се… Ето една случка от скоро, която провокира в мен размисли по тази тема.

Отидох до банкомата да тегля пари, но когато трябваше да въведа кода, осъзнах, че не си го спомням… Бях леко шокирана от това – ползвам тази карта често, а паметта ми, мисля. че е добра. Помня детайли, дори същият този ден, но малко по-рано трябваше да се сетя за един друг код, който преди повече от година  не бях ползвала. Сетих се от първия път. Дали точно това не обърка паметта ми по някакъв начин за кода от банковата ми карта? Без значение каква беше причината – паметта ми по този въпрос беше отказала…

Умът ми е нещо, на което винаги съм разчитала. Като цяло – винаги съм се впечатлявала от способностите на човешкия ум.

Преди известно време бях започнала един план за четене на Библията. Като цяло “ставаше” до момента, в който не попаднах на следния призив: “Признайте, че сте слабоумни…” Не знам оригиналния текст с каква дума е бил, но превода на български звучеше така. Възмутих се. Това не беше никак полезно. Не водеше до смирение, а по-скоро до подценяване и лошо самочувствие. Разбира се, няма да признавам такова нещо. Скоро реших и че може би ще е по-добре да потърся друг план за четене.

Припомних си тази кратка случка след неуспешните опити да изтегля пари и продължих към вкъщи. По пътя минах набързо през една книжарница. Погледът ми се спря на заглавието “Силата на ума”. Въздъхнах… Да, продължавам да съм на мнение, че човешкият ум е страхотен. Но като всяко друго нещо – не е даденост. Какво ако утре се събудиш и установиш, че трудно си спомняш, или трудно учиш, или трудно анализираш…

Имаше една история за древен велик владетел на име Новохудоносор. Той така се възгордял, че се обявил за Бог, за Създател на света… и от гордост буквално загубил ума си. Напуснал палата,  заживял като див звяр, помрачен от лудост.

Когато човек със силен и красив ум обърне гръб на своя Създател, нима си мисли, че умът е човешко постижение? Да, имаме отговорност за това да го тренираме и развиваме, но умът ни е дар, способността да го тренираме и развиваме също е дар… Какво ако утре се събудиш и той откаже…

Да вярваш не значи да се откажеш да мислиш, значи да признаеш, че тази ти способност не си я изобретил ти, че тя е красив подарък от Него.