За някои хора изглежда, че е по-лесно да намерят партньор в живота отколкото за други. Отдаваме често това на визията, статуса, късмета да живееш в среда с повече контакти или просто съдбата… Страничните фактори влияят в определена степен, но ключът за щастието ни в любовта, се крие не в обстоятелствата, а в самите нас.
Мнозина днес стоят сами заради преградите, които сами си поставят.
Ето седем начина, по които можем да възпрепятстваме любовта да разцъфне в живота ни:
1. Имаме твърде фиксирани очаквания за това какъв трябва да бъде подходящият за нас човек.
Срещала съм хора, които имат точно определени очаквания за това каква коса, очи, ръст, структура на тялото, година на раждане или професия(или всичко на куп) трябва да има човекът до тях.
Не е лошо това да имаме предпочитания, но само помислете за момент – чували ли сте някой да се разведе по причина, че жена му си е боядисала косата в друг цвят, различен, от този, който е имала когато са се срещнали? Не по-малко абсурдно е и да търсим, единствено партньор с руса коса например, като междувременно отхвърляме всяка възможност за взаимоотношение, ако човекът не изпълнява това наше изискване.
Значи ли това, че трябва да се откажем от всичките си предпочитания? Съвсем не… В реда на нещата е да търсим човек със сходни интереси, вярвания, стил на живот, защото без тези неща, би било много трудно да се постигне единство и хармония във връзката. Ако например професията на вашия потенциален партньор изисква твърде много пътувания, а вие искате да водите по-уседнал стил на живот, вероятно в случая това е резонна причина да се откажете от такова взаимоотношение.
Ако обаче искате мъжът ви на всяка цена да е мениджър, защото това ви звучи престижно, помислете пак доколко е важно това и дали непременно статусът ще донесе разбирателство и щастие в дома ви.
2. Имаме нереалистични очаквания за това как трябва да започне една връзка
Холивудските продукции изиграха важна роля за сформирането на представите за любовта на цяло поколение. Любов от пръв поглед, знаци от съдбата, че това е човекът, силни чувства, романтика…
След всичко това е трудно да си представиш как просто твой добър приятел, който познаваш от години, се превръща в мъжа на живота ти. Или изглежда твърде нагласено и лишено от “приказен” елемент, просто да дадеш шанс на момчето, с което общи приятели искат да ви запознаят.
Нереалистичните очаквания за това как трябва да започне една връзка водят и до следващия начин, по който възпрепятстваме любовта – пасивност.
3. Проявяваме пасивност
Митът за спонтанност, за магично подреждане на обстоятелства са причина много хора просто да стоят и да чакат животът им сам да се подреди по най-добрия начин. Често този мит има една псевдо-духовна обвивка: “Бог знае кое е най-доброто за мен и ще ми го донесе в правилния момент… Аз до тогава не е нужно да правя каквото и да било… “
Както в другите области на живота обаче, така и в любовта, Бог ще ни даде да пожънем добра реколта, ако сме посели… Наша отговорност е да търсим нови познанства, да бъдем отворени към хората, да се стремим да бъдем добри събеседници и слушатели, да не се страхуваме да поемаме инициатива…
4. Не желаем да правим промени
Истината е, че да бъдеш сам си има доста преимущества. Не се съобразяваш с никого, на преден план са твоите собствени интереси и желания. Сам решаваш как ще изразходваш времето и парите си. Не е необходимо да се напасваш към характера на друг човек. Както се казва – животът си е твой.
Понякога не е лесно човек да се откаже от толкова много независимост и комфорт. Взаимоотношението с друг човек би променило доста неща. Със сигурност виждаме и хубавите страни и на това да създадем семейство, но ако наистина ни е много удобно и приятно и сега – защо да бързаме? И така отлагаме с месец-два, година-две.. три…
Ако нежеланието за промяна ни спира, можем да си напомним, че дори да се разделим с комфорта си, това да имаме семейство със сигурност ще ни направи по-малко егоистични, по-търпеливи и вероятно по-зрели и по-добри хора.
5. Не желаем да приемем реалността
Като си на 20 живота често изглежда като един голям панаир, който ще продължи вечно… Но реалността е, че младостта не продължава завинаги, дори сега да няма изгледи тя да свърши…
Много реалности ни е трудно да възприемем… Може би не искаме да отвърнем поглед от неосъществена или приключила вече връзка, за която тайно се надяваме, че някой ден ще се получи… Ако пък стане и по някой мистично-чуден начин – най-добре…
Или вероятно не можем да се примирим, че човекът, с който в момента излизаме не иска същите неща от живота като нас и или трябва да направим компромис, или да се разделим за доброто и на двамата….
Неприятни теми за размисъл, нали… Добро нещо са надеждите, но има и такива надежди, от които е за добро да се откажем…
6. Страхуваме се да бъдем уязвими
Искаме да изглеждаме като силни, способни, компетентни, успяващи в живота личности. Всичко, което би застрашило този имидж, го възприемаме като заплаха. В едно по-близко взаимоотношение неминуемо ще се видят слабостите ни и недостатъците ни. А ние не искаме това. Не желаем да се покажем уязвими, страхуваме се да се доверим. Съзнателно или не, ние отблъскваме всеки осмелил се да се приближи твърде много към нас и в крайна сметка оставаме сами в красивата черупка, която сме си изградили.
7. Имаме твърде ниско самочувствие
“Точно пък мен ли ще избере?”, “Имам още много да уча преди да стана готов за брак…”, “Произходът ми е …. , за това едва ли имам шансове с Х” – тук отново, както и в предната точка, гледаме към слабостите си, но не с цел да ги прикрием. Не мислим за тях и като за нещо преодолимо. Превръщаме ги в аргументи потвърждаващи усещането ни за недостатъчност.
Възпрепятстваме любовта като сами не си даваме шанс и забравяме, че както във всеки друг, така и в нас Бог е вложил съкровища.
Това са седем начина, по които съм виждала как хората сами слагат ограничения в личния си живот и спират любовта. Ще ми бъде интересно да добавите още към списъка като коментари.
Ако мислите, че тази статия би била полезна може да я споделите, за да я прочетат повече хора.
Подобни статии:
Как да го накарам да ми се обади?
