Начинът, по който посрещаме обстоятелствата поднесени ни от живота, несъмнено има огромно значение. Достоен за уважение е човекът запазващ самообладание в напрегната ситуация. Способността да запазваш вътрешния си мир когато около теб всичко кипи, до голяма степен ще определи изхода. Това да имаме позитивно мислене и добра нагласа към живота, ни помага да стоим изправени, помага ни да запазим вярата си и да чакаме бъдещето не с ужас, не с апатия, а с надежда.
Но само позитивното мислене не е достатъчно. Ако просто се изправим, но не направим крачка, ще си останем в същото положение. Ако ситуацията ни отмине, но ако не потърсим урок, посока или решение, е въпрос на време подобна такава да ни сполети отново. В живота е така: докато не вземем изпита си, не продължаваме нататък към следващия.
„Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни” (Яков 1:2)
Разни може да бъде разгледано в смисъл на различни. Ако животът ни предлага различни изпитания, значи не стоим на едно място – движим се, прогресираме. Но за да се случва това, позитивната ни нагласа, трябва да бъде последвана от действия. За съжаление, хората често търсят просто спокойствието. Искат да отвлекат вниманието си на нещо различно от проблема, искат да го забравят и така сякаш той наистина изчезва. Но по този начин ставаме подобни на щраусите, които като се уплашат, зариват главата си в пясъка и сякаш като спрат да виждат опасността, тя също спира да вижда тях… Алкохол, наркотици, работохолизъм или други зависимости – по-големи или по-малки – те индикират желанието на човека просто да избяга, да избяга както от проблема, така и от отговорността за неговото разрешаване. По интересен начин стои въпроса и с вярата в Бог. Тя би била пълна ако не просто се изправим и си кажем, че Бог ще ни подкрепи. Част от нея е да направим каквото зависи от нас, да поемем отговорност, за това, което ни е предоставено, а за останалото – да се доверим. Понякога изглежда толкова примамливо нищо да не зависи от теб. Нищо не можеш да сбъркаш така, не е нужно да поемаш рискове, нито да полагаш усилия… Понякога изглежда толкова примамливо просто да търсиш подслон някъде, когато бурята дойде. И така… до следващата буря… По трудно е да построиш здрава къща, която да ти бъде подслон…
Позитивното мислене е полезно доколкото да насърчи и да привдигне човека, така че той да може да продължи напред.
В заключение ще добавя няколко идеи как може да изглеждат първите крачки от това да продължиш:
1. Напиши накратко (до 1 страница) каква е била проблемната ситуация.
2. Виж имало ли е възможност от твоя страна да я предотвратиш.
3. Говори с приятели за техни трудни ситуации и разбери как са излезнали от тях. Така ще получиш идеи за твоя случай. А може и направо да споделиш твоята ситуация с тях и да събереш конкретни примери за изход. Такива разговори едновременно ще те насърчат емоционално, но и ще бъдат насочващи накъде да продължиш.
4. Направи стратегия/план за действие.
5. Действай! Позитивното мислене, вярата дори са истински единствено ако те насърчат да действаш.
Подобни: