Ще започна тази статия с няколко необикновени случки от живота на мои познати.
Първата история е от 1997 година и събитията около инфлацията в България. Един софийски пастор остава без пари и това да посрещне нуждите на семейството си, се превръща в сериозно предизвикателство. Той започва да се моли за изход и за снабдяване от Бог. И един ден, докато върви по улицата и минава покрай една спирка, съвсем неочаквано намира разпилени пари. В следващия момент пристига автобус на спирката, хора слизат, други се качват, той изчаква да види какво ще стане. Изглежда никой не забелязва парите! Когато спирката се изпразва, пасторът решава, че явно отговорът на неговата молитва е пристигнал, събира ги и така получава помощта, от която се нуждае.
Вторият разказ е историята на младеж и девойка. Когато се срещат за пръв път, всеки от тях чува глас, казващ, че ще се оженят един за друг. Това предизвиква озадачаване и в двамата, но към днешна дата, няколко години по-късно, те са едно чудесно семейство.
Бих могла да добавя още много такива истории, включително лични. Избрах тези, защото са кратки за разказване и са по теми, които вероятно вълнуват всеки един от нас.
Наричат ги „малките чудеса“. По неподозиран начин те се озовават в ежедневията ни и дават насока, надежда, вяра. Разказват ни, че има Някой, който се грижи за нас. Откриваме ги, разбира се, и записани в Библията. Единият от учениците на Исус трябва да плати данък и Исус го изпраща да налови риба. В рибата, която хваща, той намира ценна момента и така си покрива задължението. „Малките чудеса“, отпечатъците Божии в обикновените човешки животи, игривите проблясъци на съдбата в сивите дни, напомнящи ни, че има нещо отвъд нашия познат материален свят.
Но какво на практика означава за теб и мен факта, че подобни неща се случват?
Дали означава, че трябва да напуснем работните си места и да заживеем с вярата, че ще намерим и ние пари захвърляни до някоя спирка, скрити из някой храст, в корема на някоя риба или на друго кой-знае-какво неподозирано място?
Значи ли, че ако сме неженени, е достатъчно просто да си представяме как някой ден по чуден начин ще срещнем „правилния/правилната“. Бог ще ни каже с глас, а може би с красив сън или с видение, че този е специалният за нас човек. И тъй като това, така или иначе ще се случи, понеже е отредено, не е нужно да поемаме никаква инициатива да срещаме нови хора, не е нужно да се стараем да ги опознаваме, не е нужно да поемаме неприятния риск да бъдем отхвърлени. Този съвет ли да даваме на неженените си приятели?
Значи ли, че когато ни предстои някакво решение, просто трябва да се ослушваме за гласове, да се оглеждаме за мистериозни знаци или самоподреждащи се съдбовни обстоятелства?
Монетата винаги има две страни. Очевидно, малките чудеса ги има и днес и искрено ви пожелавам да ги преживеете или да продължавате да ги преживявате. Истината обаче е, че не сме напуснали работните си места, всяка сутрин ходим на работа, налага ни се да се трудим, налага ни се да взимаме решения, също и да поемаме отговорност за всяка една от сферите на живота си. Въпросът е: „Защо?“ Защо тези истории са не правилото, а изключенията?
Нека си представим сега един „мечтан“ свят, в който абсолютно всичко в живота ни си идва само по чуден начин, всяко решение предварително ни е ясно, понеже сме чули инструктажен мистичен глас и понятия като „работа“, „риск“, „инициативност“ не съществуват, понеже няма нужда от такива.
Знаете ли, установих, че не искам да живея в такъв свят, защото той ще произвежда инфантилни, неспособни да разсъждават, негодни да носят отговорност и да взимат решения, човекоподобни роботи. Бог също не иска да създава такива същества. Неслучайно Адам трябваше да работи още докато беше в рая. И не, работата не беше част от някакво наказание, просто след падението на човека, тя се превърна от удоволствие, в тежест за него. Но още от самото начало, човекът имаше отговорности – да се грижи и да пази райските градини. Всъщност градинарството дава доста добра картина на това как оперира света. Бог прави растенията да растат и да дават плод, праща дъжд навреме и подходящи условия, но Бог не отнема от човека отговорността да сее и да обработва земята. По същия начин Бог действа, предопределя неща за нас, но по никакъв начин не ни лишава от шанса да се развиваме като носим отговорности.
В Библията се разказва също за времето когато този свят ще премине и това, което разбираме е, че хората и тогава ще носят отговорност, ще трябва и тогава да взимат решения. Как би могло да се случи това, ако сме неспособни да оперираме в текущите си житейски неща.
„Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;“ I Коринтяни 6:3
Съдба ли е всичко, което ни се случва? Определено не, защото ние самите участваме активно в оформянето на живтота си и до някаква степен в живота на околните.
Изводът, до който достигнах е, че живеем наистина в една реалност, в която се случват чудни неща, но и в която нежеланието да поемаме отговорност и да разсъждаваме нямат нищо общо с вярата, с чудесата или със съдбата. Нужно е повече от това да знаеш, че се случват чудеса. Ще завърша с един въпрос: какво можеш да посееш в живота си и в живота на тези около теб днес? Вярата не е ослушване за мистицизми, а доста често е малкото семенце, което поставяш в почвата, знаейки, че има Кой да го направи да порасте.
Виж още:
Само позитивното мислене не е достатъчно