Човешкото сърце прилича на градина. Харесвам притчите свързани с обработването на земята. Исус често ползва такива. Мисля си, че неслучайно Бог казва на човека да обработва земята. Много неща се научават от това, напръв поглед, грубо занимание.
Нашето настойничество
Когато обработваш земята е нужно доста да се трудиш, да се познаваш спецификите й и да разчиташ на Бог, че ще има плод на края. Подобно е и с човешкото сърце.
Както на дадена почва стават определни растения само, така и в едно човешко сърце могат да се развият само определени стремежи и желания. Ако сме мъдри трябва да знаем това и да се съобразим. Иначе ще приличаме на човек решил да отгледа тропически плодове високо в планината. Колкото и да се труди и каквото и да прави, няма как да компенсира липсата на подходящи условия и да добие плодове. Накрая просто ще си е изгубил само времето. Ако нещо не ни е на сърце – няма смисъл да се захващаме и да го насилваме, независимо колко добро и полезно е само по себе си.
След грехопадението земята беше проклета заради греха на човека. Беше казано, че тя ще ражда тръни и бодили. И това пак е подобно на състоянието на човешкото сърце. То често ражда чувства, стремежи и желания, които са егоистични, показват гордост и нараняват всеки който се допре до тях, подобно на тръните. Наистина – ако оставите една градина, тя се се превръща без обработка, в пущинак. Дори в градините, които се обработват, често се появяват плевели. Нужно да се отскубваме, за да не задушат плодоносните растения. Понякога трябва да “отскубваме” от сърцата си някои от чувствата, желанията и стремежите. Как да разберем какво да отскубнем? „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.” – Галатяни 5:22-23.
Ако нещо ограбва мира и радостта ни и ни носи смут, ако нещо ни прави цинични, егоистични, немилосърдни, мнителни, груби или невъздържани, значи е плевел, дори ако е започнало като добро намерение.
Ако се оставим да ни води всяко наше желание и всеки инстинкт, точно това ще се случи и в крайна сметка пак няма да получим никакви добри плодове, въпреки потенциала, който сме имали за тях.
„А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни” – Галатяни 5:19-21
Нужно е да познаваме земята, за да знаем какво добро може да произведе, нужно е да я обработваме, защото от само себе си няма да го произведе.
Доверието в Бог
Въпреки това, всеки земеделец разчита на Бог. Дори да си посял правилните култури и да се грижиш старателно за тях, един градоносен облак може да съсипе за минути всичко. Продължителната жега, сушата, насекоми-вредители, наводнения – много са бедствията, които могат да опустошават. Много са нещата, които не зависят от човека.
Подобно и в нашия живот всяко добро нещо, което получаваме зависи от Божията закрила. Бог може да осуети всяко намерение, колкото и добре да е планирано.
Притчи 16 казва: “Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.” и също: “Възлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения.”
За мен това беше една добра картина, на мястото на човека, значението на желанията и чувствата му и суверенитета на Бог.