Скъпа, света, в който идваш е място на болка, място, в което можеш да срещнеш тъгата… но не забравяй, че има също и красота, че всяка сутрин ще има изгреви, че всяка пролет ще ухаят цветя… Не мога да ти обещая, скъпа, че винаги ще си обградена от разумни и мили хора, готови да изслушат и способни да уважават… Mного безумие и гордост се крият в човешките сърца… Не мога да ти обещая дори и че твоите близки и приятели винаги ще са разбиращи и обичащи… Не мога да ти обещая, че никога няма да изпиташ болка, че никога прекрасните ти очи няма да заплачат… Но мога да те уверя, че ще имаш винаги избора – ти да останеш добър човек. Mога да ти обещая, че ще имаш винаги ресурсите, за да постъпиш правилно, дори да е трудно… Мога да ти обещая, че дори тъгата и болката като те срещнат, ще ти бъдат от полза и ще те изграждат, ако стоиш в Божиите пътища…
Пази сърцето си, дете… В него съм вложил много и различни съкровища. Обичай хората, но на всеки разказвай тайните си, уважавай ги, но не всяка дума приемай в сърцето си… Не всяко мнение е важно и не защото хората не са важни… Често говорят без да знаят достатъчно и често са мотивирани от завист, гордост, страх, огорчение или болка… Но не ти казвам да не ги игнорираш… просто прецени и задръж доброто… А добро, скъпо дете, винаги може да се намери, дори в най-тъмните кътчета на земята… Няма място в съвършена светлина на този свят, но също така, скъпо дете, няма и място на този свят в съвършен мрак…